Вратите на Рим [bg]

— Много съм стар вече за това — измърмори той и изплю кръв.

Усети отляво движение и се обърна рязко, за да отбие удара, но беше твърде бавен. Беше Марк — ухилен до уши и целият оплескан с кръв. Приличаше на демон от старите митове.

— Малко се тревожа за скоростта на ниския ми париращ удар — викна юношата. — Дали не можеш да ми дадеш някой съвет? Кажи ми къде греша.

И още докато го казваше, пресрещна с рамо един мъж, който се опитваше да се изправи, събори го, той падна, удари си главата и изрева.

— Казах ти да не напускаш позицията си — изръмжа Рений; мъчеше се да не показва слабост.

— Щяха да те убият. Тази чест е моя — няма да я отстъпя на слугите!

И кимна към другата страна на портата, където Цецилий, известен просто като Готвача, се хилеше и сееше смърт наляво и надясно.

— Елате, свине! Елате, добичета! Ще ви накълцам на парчета!

Под сланината му явно имаше яки мускули, защото размахваше гигантския сатър така, сякаш беше детска играчка.

— Готвачът ги задържа там и без мене. Всъщност сега е неговият миг — викна Марк и се засмя.

Трима мъже се качиха на стената едновременно — изкатериха се по купчината трупове, която беше стигнала до средата й. Първият замахна с меч към Марк, но той заби своя меч в гърдите му и от яростния удар мъжът полетя право на плочите в двора. Марк обезвреди втория с париращ удар, който го посече през очите, забивайки се в месо и кости. Нападателят умря на място. Третият изкряска тържествуващо и скочи към Рений. Знаеше кой е този старец и вече се виждаше как се хвали пред приятелите си — но в този миг Рений вдигна меча си и с внезапен удар изотдолу го заби в гърдите му.

Остави нападателя да падне. Лявата ръка го болеше, вече много по-силно. Гърдите му пулсираха от болка. Той изстена.

— Ранен ли си? — попита Марк, без да откъсва очи от стената.

— Не. Връщай се на мястото си — изфуча Рений с внезапно посивяло лице.

Марк го изгледа за един дълъг миг, после каза тихо:

— Мисля, че ще поостана.

Още мъже напираха към стената и мечът му танцуваше, без да спира, минаваше от едно гърло към следващото.

Бащата на Гай почти не забелязваше онези, които падаха под меча му. Биеше се, както го бяха обучавали: нападение, защита, удар. Телата се трупаха в подножието на стената и един вътрешен глас му казваше, че досега вече враговете трябваше да са се пречупили. Та те бяха само роби. Не можеха да преодолеят тази стена. Защо не отстъпваха? След като всичко свършеше, щеше да накара да издигнат стената на три човешки ръста.

Робите като че ли сами се нанизваха на меча му, който се обливаше в кръвта им и я плискаше по стената и вратите. Раменете го боляха, ръката му беше оловно тежка. Само краката го държаха здраво. Знаеше, че скоро ще почувства слабост и ще търси по-лесни жертви. Нападение, защита, довършващ удар. Беше заключен в легионерския ритъм на смъртта, но все повече и повече хора се катереха по купчината трупове, за да влязат в имението. Мечът му се беше изтъпил от непрекъснатите удари в месо и кост и в един момент само одраска някакъв мъж, който скочи към него. Камата на роба прободе твърдите мускули на корема му и той изръмжа в агония, заби меча в зъбите на мъжа и след това се строполи на земята.