![Оскар за смъртоносна роля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/3/oskar-za-smrtonosna-rolya-bg-download.jpg)
Оскар за смъртоносна роля [bg]
- Автор: Литвиновы Анна и Сергей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Дамян Яков
- ISBN: 978-954-527-389-6
- Переводчик: Антоанета Бежанска
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Оскар за смъртоносна роля [bg]». Краткое содержание книги:
— Да вървим! — изхриптя Теплицин.
Двамата излязоха от кабинета й. Първо Андрей Фьодорович, после Таня. В същия ред — шефът отпред, а три крачки след него Таня — те минаха през творческия отдел. (Служителите, които се правеха, че работят, тайничко им хвърляха любопитни погледи). Тръгнаха по коридора. Теплицин извика асансьора. Мълчеше. Татяна направо физически усещаше излъчващото се от него напрежение. Странно, но тя, за разлика от него, не усещаше нито вълнение, нито страх. Най-ужасното, което можеше да й се случи, вече се бе случило — уволниха я. И сега тя сякаш стана страничен наблюдател и усещаше единствено любопитство — какво ще стане по-нататък?
Мълчаливо слязоха с асансьора на първия етаж. Преди да влезе в преговорната зала Андрей Фьодорович дълбоко пое въздух. Татяна влезе след него.
Насред огромната зала, до овалната маса, стоеше Брячихин. До него — още някакъв непознат на Таня човек, който смайваше с огромните си размери — ръст — почти два метра, огромни рамене…
Щом чу отварящата се врата на асансьора, Брячихин като ужилен се обърна към влизащите. Таня бе поразена от лицето му, изкривено от невъобразима гримаса. След него, като праисторически студенокръвен тиранозавър, се обърна и мутрата.
— Говеда! — бясно възкликна депутатът при вида на Теплицин и Таня.
А после пусна в ход такива четириетажни каруцарски псувни, каквито Таня не бе чувала и от пияните хамали в плод-зеленчука.
Когато псувните във всичките им възможни комбинации бяха изчерпани, неочаквано стана следното… Брячихин подскочи плътно до Теплицин, хвана го за реверите на суперкостюма и започна да го тресе като круша. Гардеробоподобният охранител меланхолично наблюдаваше. Андрей Фьодорович изобщо не направи и най-малкия опит да се защити. Брячихин го тресеше и говореше:
— Ще ви!… Всичките!… Ще ви унищожа!… Ще видите!… Иззад решетки ще гледате!… Аз вас, скотове!… Ще ви разоря, мамицата ви!…
Внезапно той пусна Теплицин и се обърна към Таня:
— Ами ти к’во, курво?! К’во стоиш и се хилиш?! — макар че на Таня съвсем не й беше до усмивки. — А, Садовникова?! — господ знае, откъде депутатът бе разбрал името й — двамата не се познаваха и по-рано не се бяха виждали. — Мислиш, кучко, че не знам, че ти си виновна за всичко, а?! Ще идеш в дранголника, мръснице! Аз тебе, пачавро, ще пратя триста души да те чукат!
Таня сдържа сълзите, появили се в очите й от обида и негодувание, и рязко се обърна — обратно към асансьора. Не беше длъжна да слуша подобни оскърбления. Още повече че вече бе уволнена.
— Стой!!! — с нечовешки глас кресна след нея Брячихин.
Таня се сепна от вика и автоматично се обърна. И в този момент депутатът, който се бе навил до последния градус на яростта, грабна от масата недопитата от някого, вероятно от самия него, чаша кафе с логото на агенцията (момичетата от рецепцията, глупачките, и кафе му бяха донесли!), кратко замахна и хвърли чашата право в лицето на Теплицин.
Той не успя да избегне удара, само вдигна ръка, да се защити. Но чашата го перна по пръстите и се заби право в брадичката му. Кафето се изля върху боса — върху цялото великолепие от най-добрите марки на света.
И тогава депутатът изкрещя:
— Всички ви ще унищожа, говеда!!!
Обърна се и тръгна към изхода. След него тръгна и флегматичният гард. С трясък се хлопна вратата.
Таня погледна Теплицин. Той целият бе облян в кафе. Сакото, ризата, вратовръзката и даже панталонът му бяха непоправимо съсипани. Устната му беше разранена — явно в нея бе попаднала чашата — и кървеше.
Андрей Фьодорович обърса от лицето си кръвта и кафените пръски, бързо се извърна от погледа на Таня и натисна копчето на интеркома на масата:
— Тамара! — викна той на секретарката си. — Бързо ми донеси резервния костюм и риза… В преговорната зала съм, в преговорната!… И тези, господа, които сега бяха във фирмата, повече никога не ги пускай, разбра ли!! Разбра ли?!!
В този миг Таня напълно се убеди, че ако сутрешният скандал с Теплицин все пак би могъл някак си да се замаже, сегашната случка и това, че бе станала свидетел на унижението му, самолюбивият Андрей Фьодорович никога няма да й прости.