Смърт по сценарий [bg]

40

Гейб и Лекси нахлуха трескаво през входната врата и събориха месинговата стойка за чадъри, която тя беше домъкнала от битака за дванайсет долара.

Не си бяха проговорили през целия път до дома. Влязоха, без да си кажат и дума, във входа на блока: той все — още бесен, тя — хлипаща.

Стигнаха до фоайето и спряха пред асансьора. Лекси мълчеше със свити рамене и зачервени очи, духът ѝ бе и съкрушен. Накрая проговори:

— Никога повече няма да ме обичаш, нали?

Тя наистина го мислеше. Разсъждаваше така: Прецакваш се, изоставят те. Родителите ѝ бяха постъпили точно така с нея.

— Не ставай… — започна Гейб и преглътна думата глупава. — Не говори такива неща — поправи се той.

Вратите на асансьора се отвориха, тя пристъпи вътре и застана в ъгъла с ръце, притиснати до хълбоците, и с все още стичащи се по страните ѝ сълзи.

— Лекси — каза той и я последва в асансьора, станалото — станало! И аз малко пощурях, но въпреки това те обичам. Винаги ще те обичам!

Ако беше смятал, че това ще я успокои, явно беше сгрешил. Тялото ѝ се разтресе при опита ѝ да сдържи риданията си. Никога преди не я беше виждал толкова отчаяна и това го порази.

— Всичко е наред — омекна той и я взе в прегръдките си. Целуна челото ѝ, очите, солената от сълзите буза в опит да я успокои.

Тя вдигна глава и той нежно докосна устните ѝ със своите. Лекси изстена, разтвори леко устни и той докосна езика ѝ. Плъзна ръка надолу и притисна задника ѝ, а в отговор тя повдигна таза си към него. Членът му се втвърди.

Вратите на асансьора се отвориха и двамата се запрепъваха трескаво през коридора, докато най-накрая се озоваха пред входната врата и той успя да пъхне ключа в ключалката.

Тя вече смъкваше панталона и гащичките си още преди вратата да се затвори зад гърба им. Сграбчи го за колана, придърпа го към себе си и с вещина разкопча копчетата на джинсите му, докато той сваляше якето си, преди да го захвърли на пода.