Адреналин [bg]

Посочих магазинчето, което беше отрупано с инвентар.

— Бизнесът, изглежда, върви добре.

Грегор повдигна рамене.

— Часовниците са останка от един аналогов свят. Книги, плочи, филми — всичко стана електронно. — Той подсмръкна и изцъка с език. — Но хората все още харесват аналоговите часовници. Те са необходимост и лукс. Трябва винаги да знаем колко е часът и да изглеждаме добре, когато го правим. — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си, и избърса устни с опакото на дланта си. — С какво мога да ти помогна? — попита, сякаш бях дошъл да разглеждам ролексите му.

Никога не отговарям на въпросите веднага и направо. Поне човекът, за когото се представях, не би го направил. Вместо това нахлух в личното пространство на Грегор и надникнах в чантите му. Неща за купон на дете, момиче. Салфетки, чинии, бонбони.

— Ще купонясваш, а?

— Преди четири месеца се ожених. Имам доведена дъщеря. Животът ми е… по-спокоен. Мисля, че не мога да ти помогна, Самсън. Вече нямам връзки.

— Имаш уебсайт за бизнеса си с часовници, Грегор. Вероятно въртиш международна търговия тук — поръчваш части от Швейцария и изпращаш стока в цяла Европа. Страхотна фасада за контрабанда.

— Махай се. Не знам какво имаш предвид. — В гласа му се прокрадна паника.

— Ще се махна. Мога да отида право в чешкото посолство и да им кажа, че един от опърничавите им синове си е уредил бизнес в тази хубава страна и ако не искат да бъдат поставени в неудобно положение от идиотските ти планове, трябва внимателно да те държат под око, да се вгледат в счетоводните ти книги и митническите ти декларации и да видят кои са клиентите ти.

— Вече не се занимавам с контрабанда. Сега имам легален бизнес.

— Трудно е да си изкарваш прехраната с употребявани часовници.

Отворих портфейла си и извадих внушителна пачка евро, осигурена от Мила. Всеки си има цена.

Грегор погледна тлъстата пачка и престана да ми заповядва да се махам.

— Трябва да намеря един човек. — Извадих снимка от джоба си, разпечатка на мъжа с белега от видеозаписа с Ясмина на Централната гара в Амстердам. — Бързо. Искам да знам дали си го виждал. — Дадох му снимката.

Той не ми я върна веднага и не каза, че не го познава. Това щеше да бъде твърде очевидна лъжа. Огледа мъжа така, сякаш изследваше повреден часовников механизъм, и тънките му като на пианист пръсти очертаха кръг около лицето.

— Не го познавам.

— Пак си помисли. Не искам като подарък за рождения си ден доведената ти дъщеря да научи, че чисто новият и баща е бил контрабандист. Или че все още е такъв.

— Тя няма да има нищо против, ако изчезна от живота и. Държи се така, сякаш е алергична към мен — отвърна Грегор, но отново се загледа в снимката. — Този не го познавам, но знам онзи мъж.

— Кой?

Той ме погледна и аз отброих няколко банкноти и ги плъзнах по тезгяха.

— Едрият с изрусената коса зад мъжа, когото ти ми посочи.