Адреналин [bg]

— Може би не става дума за Ясмина или за откуп, а те искат да нанесат удар на вас.

— Тогава щяха да дадат записа на медиите и да унищожат Бахджат — тихо каза Мила. — Но не го направиха. Те използват надеждата му срещу него.

Погледнах я.

— Искате да намеря и да спася Ясмина.

Погледът на Заид беше стоманен.

— О, повече от това. Искам да намерите хората, които я отвлякоха… и да ги убиете.

— Да ги убия?

— Да убиете похитителите й. Не ме е грижа дали са двама или двайсет. Никой не може да свърже Ясмина с този терористичен акт и да живее, за да очерни името й — заяви Заид. — Ако тя бъде спасена, а някой от тях оцелее, може да даде записа на медиите, за да отмъсти.

Ала на мен мъжът с белега ми трябваше жив, за да отговори на въпросите ми.

— Сигурно основната цел е да измъкна Ясмина.

— Разбира се, но всички те трябва да умрат. Няма да преговарям по този въпрос.

— Страхувате се, че след като тя бъде освободена, похитителите й може да преследват вас?

— Ясмина е видяла лицата им. Те никога няма да я пуснат. — Заид ме погледна — продължителен, преценяващ поглед — и след това се обърна към Мила: — Ти каза, че той може да спаси Ясмина, но аз не съм сигурен.

— Не бързам като глупак, господин Заид. Това не е самоубийствена мисия, особено след като искате да се погрижите никой да не избегне гнева ви.

Той повдигна вежда, като долови сухия ми тон.

— Бахджат — тихо каза Мила, — остави Сам да прави каквото умее.

— Искам да задам и на двама ви един въпрос. Чували ли сте „Новем солес“ или Девет слънца? Говори ли ви нещо?

Те поклатиха глави.

— Бих искал да знам как смятате да действате — рече Заид.

— По-добре е да не знаете.

Той преглътна.

— Искам да съм сигурен, че Ясмина е в безопасност.

Въздъхнах:

— Господин Заид, Ясмина може да не е в Амстердам. В такъв случай ще трябва да разбера къде са я завели. В момента не разполагам с никакви следи, по които да тръгна. И ако камерите на гарата са заснели лицето й и холандските криминалисти разберат кой е поставил бомбата, тогава полицията ще започне да я издирва. Случаят е спешен. Няма да си губя времето, за да искам одобрението или разрешението ви.

— Но аз… имам чувството, че съм й изменил. Не успях да я защитя. — Думите с усилие се отрониха от устата му. Заид беше човек, свикнал да има железен контрол върху положението, и аз предположих, че безпомощността го разяжда.