Лицето на измамата
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лицето на измамата». Краткое содержание книги:
— Да. Но има известни проблеми.
— Ще ги разрешиш. Аз ще ти помогна.
— Какво?
— Винаги се опитвам да ти помогна.
— О, сега в мой ангел хранител ли се превърна? Предполагам, че си се грижила за мен и онази нощ, когато бях в лимузината.
— Не, не можах да сторя нищо. Цялата ситуация ме уплаши. Искам да бъда с теб, но още не е дошъл моментът. В противен случай ще се наруши равновесието.
— Глупости. Ако имаше някакъв смисъл или равновесие в света, никога нямаше да ми бъдеш отнета.
— Не знам защо, но понякога нещата се объркват. Аз обаче не искам те да се объркат и за теб, мамо. Трябва да бъдеш много внимателна.
— Внимателна съм и полагам всички усилия да се измъкна от тази каша. Затова и работя върху Джими.
— Да, Джими е важен. — Бони въздъхна. — Иска ми се да не беше. Щеше да бъде по-лесно. — Облегна се на стената. — Виждам как през следващите дни ще работиш до пълно изтощение. Ако няма да си лягаш, поне си сложи главата върху бюрото, преди да заспиш.
— Спя ли?
— Разбира се, че спиш. Понякога и аз забравям, че съм само сън. Е, ще ми направиш ли услугата да си положиш главата обратно върху бюрото? Малко неестествено е човек да спи изправен.
— Ти си неестествената! — Ив облегна глава на ръцете си. След малко попита приглушено: — Тръгваш ли си вече?
— Още не. Ще остана малко. Обичам да те гледам като спиш. Всичките ти притеснения отлитат. Хубаво е да те види човек такава.
Ив усети паренето на сълзи и затвори клепачи.
— Странно дете…
„Барет Хаус“
Сряда сутринта
— Снощи не си яла нищо. — Логан отвори вратата и влезе в лабораторията с поднос. — Неприятно ми е, когато усилията ми отиват на вятъра. Ще остана, за да видя как ще си изядеш закуската.
Ив вдигна поглед от черепа.
— Загрижеността ти е трогателна. — Приближи се до мивката и си изми ръцете. — Само дето знам много добре, че просто не желаеш да се катурна и да губиш време.
— Точно така. — Настани се на стола срещу нея. — Затова ми повдигни духа.
— Как ли пък не! — Младата жена се настани отново на мястото си и вдигна салфетката от подноса. — Ще ям, защото съм гладна и това е най-разумното. Точка.
— Постави ме окончателно на място. Не ми пука, стига да ядеш. — Продължаваше да се взира в лицето й. — Изглеждаш изненадващо отпочинала.
— Дремнах тук. — Пресуши чашата с портокалов сок. — Стой далеч от спалнята ми, Логан. И без това вече нахлу в прекалено много области на живота ми.
— Чувствам се отговорен. Искам да помогна.
— За да ускориш работата?
— Донякъде. Не съм чак такъв мръсник.
Тя взе хапка от омлета.
Логан се засмя.
— Тежко мълчание! Е, поне не ме атакува открито. Дрямката ти се е отразила добре. Усещам дори лека дружелюбност.
— Значи се лъжеш. Наистина нямам време да анализирам твоите добри и лоши черти. Достатъчно съм заета.
— И това е отстъпка. — Погледът му се отмести към поставката. — Както виждам си на стадий вуду-кукла. Даде ли и на него име?
— Джими.
— Защо точно… — Засмя се. — Това не е Хофа, Ив.
— Ще видим. — За собствена изненада усети, че се усмихва. След напрежението от многочасовата работа беше добре да се поотпусне за малко… Дори с Логан. — Макар да не вярвам, че би се замесил с профсъюзен лидер.
— Е, нека приемем, че просто не гледам на неговото възкресяване като на нещо от първостепенна важност. — Погледът му се върна към поставката. — Интересно. Струва ми се невъзможно да възстановиш едно лице по толкова малко материал. Как го правиш?
— Какво те интересува?
— Прокълнат съм с любознателен ум. Толкова ли е странно?
Ив сви рамене.
— Струва ми се, че не е.
— Как се наричат тези малки клечици?
— Маркери на дълбочината на тъканта. Правят се от най-обикновени гумички за молив. Срязвам всеки маркер на нужната височина и го залепвам на съответното място на лицето. Върху черепа има повече от двайсет точки, чиято тъканна дълбочина е известна. Доказано е, че тя е постоянна при хора от една и съща възраст, раса, пол и тежест. Съществуват антропологични карти, които дават специфичните мерки за всяка такава точка. Така например при мъж от бялата раса със средно тегло дебелината на тъканта в средата на филтрума е…
— Къде?
— Извинявай. Имах предвид пространството между носа и горната устна. Та то е десет милиметра. Структурата на костта под тъканите определя дали някой има издадена брадичка, или изпъкнали очи.
— И после?
— Поставям ивици пластелин между маркерите, за да възпроизведа точната дебелина на съответните места.