Лицето на измамата
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лицето на измамата». Краткое содержание книги:
— Имаш пълното право да ми се сърдиш, но трябва да обмислиш някои неща. Ще ми позволиш ли да ти изясня ситуацията, така че…
Младата жена ускори крачка. Кучият син отново се опитваше да я манипулира. Побъркано, безскрупулно копеле!
Срещна Маргарет на стълбите.
— Гил заспа. Мисля…
— Уреди кола и полет за мен — нареди лаконично Ив. — Махам се!
— Оу! Както разбирам, Джон не е бил особено убедителен. — Маргарет направи физиономия. — Не те уговарям, но наистина можеш да му се довериш…
— Забрави! Запази ми място за първия полет.
— Ще трябва първо да говоря с Джон.
— Помогни ми да се махна оттук, защото, ако се наложи, ще вървя пеш до Атланта.
Ив затръшна вратата на стаята си, запали лампата и тръгна към стенния гардероб. Измъкна куфара, захвърли го върху леглото и се отправи към скрина.
— Наистина трябва да ме изслушаш — обади се тихо Логан откъм вратата. — Знам, че е трудно положението да се прецени ясно, когато човек е така разстроен, но няма да те пусна да си вървиш, преди да знаеш на какво се излагаш.
— Не ме интересува онова, което възнамеряваш да кажеш. — Измъкна купчина бельо от скрина и я постави в куфара. — Защо да те слушам? Като това вероятно ще бъдат поредните лъжи. Не ти вярвам. Вече ме измами и за малко не ме убиха заради теб.
— Но не те убиха. Последното ми желание е да бъдеш убита.
Ив се върна при скрина и измъкна друго чекмедже.
— О’кей, нека огледаме ситуацията. Не си мислела, че онова, което искам от теб, е дотолкова опасно, че да причини сериозни проблеми на когото и да било. Изглежда си се лъгала. Те искаха черепа и бяха готови да убият заради него. Следователно го смятат за толкова важен, колкото и аз.
Ив изсипа съдържанието на второто чекмедже в куфара.
— Не е Кенеди.
— Докажи им го тогава. Докажи го и на двама ни.
— Не съм длъжна да доказвам каквото и да било.
— Страхувам се, че трябва.
Ив се завъртя рязко на пети и застана срещу Логан.
— Как ли пък не!
— Ако искаш да останеш жива. — Направи пауза. — И да запазиш майка си.
Младата жена настръхна.
— Заплашваш ли ме?
— Аз? Не. Просто ти обяснявам как стои положението. Сега ти остават само два пътя. Да докажеш, че съм прав, така че да разполагам с доказателства срещу онези мръсници. Или да докажеш, че греша, и тогава да се обърнеш към медиите и да се отървеш от всички, които вече те следват по петите. — Погледна я право в очите. — Алтернативата е да ги оставиш да тръгнат след теб и да те убият. На тях не им пука дали историята на Донели е вярна. Те няма да си позволят и най-малкия риск.
— Мога да си осигуря защита от полицията.
— Това ще помогне за известно време. Но не е разрешение.
— Мога да накарам Джо да те задържи. Мога да им кажа всичко.
— Ще намеря начин да се измъкна. За това са адвокатите. — И додаде вече сериозно: — Не искам да бъда на нож с теб, Ив. Искам да те запазя жива.
— Дрън-дрън. Искаш само едно.
— Да, но то не изключва другото. Онова, което се случи в твоята лаборатория, беше предупреждение; станалото тази нощ показа, че са свалили ръкавиците.
— Може би.
— Помисли сама. — Вгледа се в лицето й и поклати глава. — Все още не съм достатъчно ясен, нали? О’кей, не исках да ти го казвам, но други свидетели вече бяха елиминирани. През последните няколко дена убиха трима.
— Свидетели?
— Боже мой, случаят е пълен с необясними смъртни случаи от деня на убийството. Трябва да си чела за тях. — Замълча за момент. — И сега всичко започва отначало. Точно заради това поисках да им отвлека вниманието тази нощ. Надявах се убийствата да престанат, ако имат върху какво да се съсредоточат.
— Защо да ти вярвам?
— Мога да ти дам имената и адресите на жертвите. Направи справка в местните полицейски участъци. Господ ми е свидетел, че ти казвам самата истина.
Ив му повярва. Макар да й се искаше да не е така, но думите му я разтърсиха.
— Няма защо някой да причинява зло на майка ми.
— Може да решат да я използват като заплаха, също като котката в лабораторията.
Кръв и ужас. Споменът беше жив и остър като нож и не можеше да бъде смекчен.
— Все говориш за „тях“. Уморих се да се движа със завързани очи. Кой върши всичко това?
Логан не отговори веднага.
— Името Тимуик говори ли ти нещо?
Младата жена поклати глава.
— Заема висок пост в Министерството на финансите.
— Той също ли беше там тази нощ?
— Не, не съм сигурен кои са били онези хора. Вероятно нямат официален статут. Тимуик не би допуснал директна връзка с него. Много по-лесно би било, ако можеше да използва огромната сила на правителството. Готов съм да се обзаложа обаче, че са наемни убийци.