Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— Къде го намери? — попита тя Арел. — Ние го търсим от толкова време…
— Пътувах сама през гората — отвърна Арел. — И ми се стори, че до ноздрите ми достига миризма от лагерен огън. Отидох да проверя и се натъкнах на палатка, опъната край един малък поток. Надникнах вътре и видях принц Геран. Нямаше никой, затова го взех и тръгнах да те търся.
Умът на Се’Недра все още се опитваше да крещи, да я предупреди, но тя бе обладана от неудържимо щастие и не обръщаше внимание на нищо. Бе прегърнала нежно бебето, люлееше го и му пееше тихичко.
— Къде е крал Белгарион? — попита Арел.
— Тук някъде — отвърна Се’Недра с неопределен жест.
— Трябва да отидеш при него и да му съобщиш, че синът му е жив и здрав и се намира на сигурно място.
— Да. Той ще бъде много щастлив.
— Аз имам важна работа, за която трябва да се погрижа, Се’Недра — каза Арел. — Мислиш ли, че ще успееш да се върнеш сама при приятелите си?
— Сигурна съм, че мога, но защо не дойдеш и ти с мен? Негово величество ще те възнагради за това, че намери и върна сина му.
Арел се усмихна.
— Щастието, изписано на лицето ти, е единствената награда, която е важна за мен. Освен това работата, която трябва да свърша, е изключително важна. Но по-късно със сигурност ще се присъединя към вас. Накъде сте поели?
— Струва ми се, че на юг — отговори Се’Недра. — Трябва да стигнем до морския бряг.
— Така ли?
— Да. Ще отплаваме за някакъв остров. Май се казва Перивар.
— Там трябва да стане някаква среща, нали? Перивар ли е мястото, където ще протече тя?
— О, не е — засмя се Се’Недра, милвайки детето си. — Отиваме в Перивар, за да получим допълнителна информация за мястото на тази среща. Чак след това ще тръгнем към него.
— Може би няма да успея да се присъединя към вас в Перивор — каза Арел и леко се навъси. — Но ти можеш да ми съобщиш точно къде ще стане тази среща. Ще дойда при теб там.
— Чакай да видя — замислено каза Се’Недра. — Как беше името на това място? О, спомних си! Корим.
— Корим ли? — възкликна удивено Арел.
— Да. Белгарат изглеждаше много разстроен, като разбра това, но Кайрадис го увери, че всичко ще е наред. Затова трябва да отидем в Перивор. Кайрадис ни разкри, че там има нещо, което ще даде отговор на всички неясни въпроси. Мисля, че спомена нещо за карта или някаква схема. — Тя се засмя разсеяно. — Да ти кажа честно, Арел, през последните няколко дни така ми се спи, че едва успявам да разбера смисъла на думите, които изричат хората около мен.
— Разбира се — отвърна Арел и лицето й се навъси. — Защо ли Перивар е ключът към загадката? Какво би могло да обясни този абсурд? Сигурна ли си, че името на онова място е точно Корим? Може би си разбрала погрешно.
— Така го чух, Арел. Самата аз не го прочетох в книгата, но Белдин и Белгарат непрекъснато приказваха за „високите хребети на Корим, които вече ги няма“. Освен това срещата трябва да стане на Мястото, което вече не съществува. Така че нещата съвпадат, нали?
— Да — отвърна Арел все така навъсена. — Май имаш право. — След това русокосото момиче се изправи и изопна дрехата си. — А сега трябва да те оставя, Се’Недра — каза тя. — Занеси бебето си при своя съпруг. Предай му моите поздрави. — Очите на Арел сякаш изведнъж блеснаха остро на слънчевата светлина. — Предай моите почитания и на Поулгара — добави тя. В начина, по който изрече последните няколко думи, имаше едва доловима злоба. След това русокосата се обърна и се отдалечи към гората.
— Довиждане, Арел — извика след нея Се’Недра. — Безкрайно съм ти благодарна, че намери детето ми.
Арел нито се обърна, нито й отговори.
Гарион бе обезумял от безпокойство. Когато откри, че жена му я няма, светкавично скочи на седлото и подкара Кретиен в луд галоп към гората.
— Гарион! Спри! — викна след него Белгарат.
— Не, дядо! — извика в отговор Гарион. — Трябва да намеря Се’Недра.
— И къде ще я търсиш? Нима просто ще яздиш из гората?
— Но…
— Използвай главата си, момче! Имаме друг начин, който ще ни донесе успех много по-бързо. Познаваш миризмата й, нали?
— Разбира се, но…
— Тогава ще трябва да използваме носовете си. Слез от коня и ела с мен. Ще се превърнем във вълци и ще тръгнем по следите й. Така ще стане много по-бързо и по-сигурно.
Гарион изведнъж се почувства много глупаво.
— Струва ми се, че въобще не съм с всичкия си — призна той.
— И аз така мисля.
Гарион слезе от Кретиен, плесна го по задницата и жребецът се втурна бързо към останалите коне.
— Какво, в името на боговете, си е мислела тя? — гневно викна Гарион.