Опитвай докато стане

Радниц си даде сметка, че този усмихнат руснак не става за шантаж. Кимна и смени тактиката.

— Ако се добера до договора за Казанския язовир чрез теб, Василий, мисля, че ти обещах четвърт милион швейцарски франка.

Вреншчов отново се усмихна.

— Това беше вашето любезно предложение, и можете да сте сигурен, че правя всичко, което е по силите ми във ваша полза, но — както вече казах — моите хора настояват да получат и други оферти.

Радниц с внимание разглеждаше края на пурата си, а лицето му — наподобяващо жаба — беше безизразно.

— Струва ми се — каза той накрая, — че е необходим един лост, за да обърне твоите господари на моя страна.

— Лост ли? Това, аз не разбирам.

— Иконата на Екатерина Велика — каза Радниц, като наблюдаваше Вреншчов отблизо, но пълният руснак само повдигна вежди.

— А, да — каза той. — Чувам, че била открадната от изложбата във Вашингтон. Какво общо може тя да има с Казанския язовир?

Радниц контролираше нетърпението си.

— Твоите господари трупат значителен политически капитал от тази кражба. Тя е поставила Президента в много неудобно положение. Популярността му спадна. Световната преса е критично настроена към него. Той е взел незабавни мерки иконата да не напусне Щатите и като е затворил изходните пунктове причинява значителни неудобства на обществеността и хората вече протестират, като обвиняват Президента. Разбирам това от тяхна гледна точка. Много малко са американците, де го им пука за някаква руска икона, а закъсненията и проверките на багажа по летищата, ограниченията на корабите и тьй нататък — всичко това прави Президента непопулярен.

— Това е за съжаление — каза Вреншчов с хитра усмивка. — Но какво общо имат неприятностите на вашия Президент с моите хора?

— Хайде, хайде, Василий, знаеш много добре, че всяка неприятност, която засяга Президента, е радостна новина за Кремъл.

Вреншчов се изсмя — рязък, гърлен звук.

— Между нас да си остане, г-н Радниц, бих казал, че сте прав.

— Беше съобщено, че Президентът е уведомил вашия Премиер, че иконата е все още в Щатите, и няма да мине много време, и ще я намерят.

— Да, това е така. „Правда“ публикува в резюме разговора, но могат да минат месеци, дори години, ако крадецът е готов да чака — Вреншчов поднесе чашата с брендито под дебелия си нос, като вдъхваше аромата. — Възможно пи е тези проверки при излизане от страната, които забавят пътуващите, да продължават безкрайно, докато се намери иконата?

— Не. Бих казал, че проверките ще продължат поне един месец, причинявайки все нови неприятности на Президента, а после те постепенно ще бъдат отменени под натиска на оплакванията от хората.

— Това ще е шансът на крадеца?

— Не. Ще има проверки на място, внезапни обиски. Той ще трябва да е с много здрави нерви, за да опита да изнесе тайно иконата зад граница.