Честта на дълбоките снегове
- Автор: Кервуд Джеймс Оливер
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Николаев
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Честта на дълбоките снегове». Краткое содержание книги:
Докато се вслушваше, Ян чу далечен примамлив звук. Това беше гласът на Севера. Козината по гърба на Казан настръхна и той започна да вие. Сърцето на Ян се разтуптя, дишането му се учести. Още тази нощ ще потъне вдън горите и като се проснеше да спи, над главата си щеше да вижда любимите звезди, а вятърът от върховете на дърветата щеше да му шепне думи на обич и братство. Щеше да каже сбогом на Тортън и щеше да си отиде. Тръгна с бързи крачки, а след него затича и Казан. Мина запъхтян по единствената осветена улица в града и отиде в хотела. Тортън седеше все на същото място, където го бе оставил.
— Всичко е свършено, господине. Заминавам. Ще отида да взема багажа си. Ще дойдете ли?
Тортън го изгледа, стиснал челюсти.
— И аз заминавам.
— На юг ли, господине?
— Не, на север! — натърти почти гневно Тортън. И след малко продължи:
— Реших, няма да се върна в ада на юга. Там съм умрял завинаги. Нека никога да не чуят нито дума за мен! Могат да вземат богатствата ми, всичко. Отивам на север. Искам да живея при вас, с Бога, с нея.
Ян се отпусна на стола.
— Отивам при нея! — повтори Тортън.
Не можеше да си обясни променения израз на Ян, нито трепета на ръката му. Единственото око на Казан му казваше повече, отколкото всичко друго.
— Няма да го сторите — каза спокойно Ян.
— Решил съм и нищо не може да ме спре освен смъртта.
— Има един, който ще ви спре, господине. Това съм аз, Ян Торо.
Тортън поруменя още повече.
— Ще ви спра, макар и да не съм смъртта — повтори Ян. Сложи ръка на рамото му и очите му заблестяха с оная светлина, която накара Тортън да го заобича.
— Ще ви спра, господине — рече му като на брат Ян. — Седнете да ви разкажа нещо. И като чуете разказа ми, ще ми стиснете ръка и ще кажете: „Ян Торо, благодаря на Бога, че такова нещо се е случило вече и че съм го узнал навреме.“
РАЗКАЗЪТ НА ЯН
Както бе остарял в стаята на подкомисаря, така се състари Ян и пред очите на Тортън.
— Господине, ще научите нещо, което съм разказал само на две човешки същества — заговори с тих глас Ян. — Това е историята на един човек от цивилизования свят, като вас. Той пристигна в нашата страна преди много, много години и се влюби в една жена, както вие сте се влюбили в девойката от Оксфорд Хаус. Обикна, както вие обичате, а може би и повече. Странно е, че случилото се на двама ни сякаш е едно и също нещо. Затова се осмелявам да ви запозная с моята история. Човекът бе оставил жена и две деца и замина на север. Също като вас. Моля Бога да му прости, защото остави и трето, още неродено дете. Ян подпря с ръка главата си така, че да не се вижда лицето му.
— Ще ви говоря преди всичко за онова, което е последвало — продължи Торо. — Любовта на жената беше прекрасна и щеше да бъде такава и от страна на мъжа, ако бе чист по душа. Заради него тя се отказа от всичко, дори и от своя Бог, както и вие бихте се отказали от всичко, дори от своя Бог, заради девойката от Оксфорд Хаус. Господи, ще ви говоря най-много за жената. Тя беше много хубава. Обичаше този човек и заживя с него. Вярваше му, беше готова да умре за него, да го следва до края на света, както правят нашите жени, когато обичат. Боже мой, не можете ли да отгатнете какво стана, господине?
Ян произнесе тия думи толкова рязко, че Тортън се отдръпна назад, сякаш някой го бе ударил силно.
— Te имаха дете! — каза Ян и Тортън чу как ноктите му застъргаха масата. — Първото божие проклятие: детето! Мърши ги наричат тук, рожби на греха.
Ян дишаше тежко.
— Там долу, във вашия свят, детето би пораснало и би станало мъж. Там е нещо обикновено да си мърша на два крака, ако си извънбрачно дете, било мъж или жена. Тук това проклятие преследва човека година след година. Разбрах го по-късно. Детето на оня човек бе се родило, за да е по-нещастно от животните. Ако се узнаеше тайната му, никой не би се приближил до него. Индианските жени биха предпочели да се докоснат до нещо заразно. Нещастно същество, сочено с пръст, подигравано, наричано с най-лоши имена. Ето каква е съдбата на извънбрачното дете.
Тортън стоеше неподвижен на мястото си.
— Проклятието извърши своето, господине. Прояви се най-напред у мъжа. Той започна да чувства угризения на съвестта, които го караха да сменя постоянно местожителството си с жената и детето. Чистотата и любовта на жената увеличаваха страданието му и накрая той разбра, че ръката на Бога се е стоварила върху главата му. Жената виждаше неговата болка, но не знаеше причината. Отидоха на север, над Пустинните земи. Проклятието не ги забрави и там. Мъжът умря от страданието си. Това се случи седем години след раждането на момчето.