Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
Роуз си помисли дали да не извади от портфейла си чек и да го покаже на сестра си с думите, че това е чек за заплата, който получаваш, когато ходиш на работа. В това време сестра й вече надигаше бутилката с шампанско, която стоеше до нея. Тъкмо щеше да попита откъде е взела това шампанско, когато си спомни, че това е бутилката, която отдавна стоеше на шкафа за напитки, донесена незнайно от кого.
— Как е шампанското? — попита тя.
Сестра й наля малко от течността в гърлото си.
— Вълшебно е — отговори тя. — А сега внимавай. Гледай и се учи. В това предаване „Бетълботс“ има няколко души, които изработват роботи…
— Хубаво хоби — отбеляза Роуз, която при всеки случай окуражаваше Маги да насочва вниманието си към положителни мъже.
— Истински фокусници са — махна с ръка Маги. — Строят тези роботи, които да се избиват помежду си, като победителят взима… Взима нещо. Не съм сигурна какво точно. Ето виж, този ми е любимият. — Тя посочи с пръст миниатюрно подобие на камион, от чийто център стърчеше спица. — Името му е Филиминатор — поясни тя.
— Така ли?
— Човекът, който го е конструирал, се казва Фил и затова роботът е Филиминатор. — И наистина на екрана показаха бледото лице на някакъв хилав младеж, на чиято шапка се виждаше надпис „Филиминатор“. — Вече три рунда никой не може да го победи — обясняваше Маги, когато в кадър се появи още един робот. Той беше лъскав, зелен и приличаше на говореща прахосмукачка. Грендел, обяви дикторският глас.
— Значи ти залагаш на Грендел — каза Маги.
— Че защо? — опита се да възрази Роуз, но мачът вече беше започнал. Двата робота се гледаха втренчено, след което започнаха да се стрелкат в кръг и удивително приличаха на две малки обезумели кученца.
— Давай, Филиминатор! — викаше Маги, размахала развълнувано бутилката с шампанско. В следващия миг погледна към сестра си.
— Хайде, Грендел! — подкани Роуз своя играч. Роботът на Маги се стрелна напред. Спицата от средата на гърба му се издигаше все по-високо, докато в един миг се стрелна надолу като нож на гилотина й прониза Грендел през средата, Маги пляскаше и викаше възторжено.
— Ухуу! Размина се на косъм!
Роботите се стрелнаха встрани, за да се срещнат отново лице в лице.
— Хайде, Филиминатор, разбий го! — крещеше Маги.
Сестра й изпадна във възторг, когато от центъра на Грендел се появи колело с режещи перки.
— Охоо! Я гледай само! Атака!
Грендел потегли към противника си. Филиминатор вдигна острието си и го заби във врага.
— Йеее! — виеше Маги.
Роботите се бяха заклещили един в друг. Грендел се въртеше ту насам, ту натам, за да се измъкне.
— Давай… Давай… — мърмореше под нос Роуз. Колелото на Грендел се въртеше, но заострените му перки биеха в пода. В този момент Филиминатор вдигна острието си за последен съкрушителен удар, но пък Грендел се изскубна и избяга.
— Бягай, Грендел! — окуражително подвикна Роуз и скочи на крака. — Да! Да!
Маги се нацупи, щом кадрите показаха как Грендел се спуска към опонента си, пъхва нос под далеч по-високия Филиминатор и успява да го преобърне по гръб.
— Неее! — изхленчи тя при следващата атака на робота на Роуз. Само след още няколко удара нейният любимец беше разпарчетосан на пода.
— Да! Хип-хип-ура! — викаше Роуз и юмрукът й се стрелкаше високо във въздуха. — Ето за това говоря! — повтаряше тя думите, които беше чула мъжете да крещят на стадиона по време на мачовете на „Ийгълс“ след някой особено успешен тъчдаун. Обърна се към сестра си, очаквайки тя да й се изсмее за нелепата проява на чувства. Но Маги не само нямаше намерение да й се подиграва, но я гледаше с щастлива усмивка и пламнали бузи. Едната й длан беше протегната за поздрав, а другата подаваше започната бутилка шампанско.
— Да поръчаме пица — предложи Роуз. Тя вече виждаше как ще премине останалата част от вечерта — пица по пижами и нова порция прясно приготвени пуканки, а те двете на канапето под одеялото ще гледат телевизия.
Сега вече на лицето на Маги се изписа известна ирония, но едва забележима. Тонът обаче беше съвсем добронамерен.
— Видя ли, не си загубила способността си да чувстваш. Трябва да излизаш по-често.
— Достатъчно излизам — възрази сестра й. — Ти си тази, която трябва да си стои повече вкъщи.
— Напротив. Стоя вкъщи твърде много — и тя зашляпа с боси крака към спалнята. Върна се облечена с прилепнали джинси и червен блузон, чиято кройка оставяше едното й рамо напълно оголено. Беше обула кожените каубойски ботуши на сестра си с бродериите отстрани, купени по време на едноседмичния престой на Роуз в Ню Мексико, където беше отишла на семинар по застрахователно право.