Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
Какво ли беше привлякло Сидел? През годините на своето юношество Роуз беше отделила дълги часове да търси отговор на този въпрос, след като Майкъл Фелър и Сидел Ливайн се бяха срещнали във фоайето на Бет Шалом (Сидел се била запътила за благотворително мероприятие — Порция-пет-долара, а Майкъл си тръгвал от семинар на тема „Родители без партньори“).
„Секс!“ — кудкудякаше Маги в такива случаи.
Обективно погледнато, баща им беше хубав мъж. Но Роуз нещо не беше убедена, че това е единствената причина. Според нея Сидел бе видяла в него не само хубав мъж или добра плячка, но и втори шанс да преживее нова любов. Роуз никога не се беше съмнявала, че Сидел обичаше Майкъл — поне в началото. Докато можеше да се обзаложи, че в повторния си брак баща й търсеше единствено спътник… естествено и заместител на майка за Маги и Роуз, особено като се има предвид успехът на Сидел с Моята Марша. Майкъл Фелър беше срещнал вече истинската си любов и беше успял да я погребе в Кънектикът. С всяка следваща седмица от съвместния им път Сидел осъзнаваше истината и естествено разочарованието й растеше, а оттам растеше и враждебността й към дъщерите на Майкъл.
Тъжно е, мислеше си Роуз, вече настанена на стадиона с нахлупена до ушите шапка и увит около врата дебел шал. Тъжно и малко вероятно бе нещо да се промени. Сидел и баща й вече бяха се впрегнали в една каруца.
— Искаш ли малко?
Роуз подскочи стреснато и извърна лице към сестра си, която й подаваше плоското си шише с кайсиево бренди.
— Не, благодаря. Как си, татко — попита тя баща си.
— Нали знаеш? Работата ме спасява от излишни мисли. Пенсионният ми фонд има проблеми. Но не губя надежда.
Роуз се наведе през скута на сестра си, за да поговори със Сидел.
— Какво ново при теб? — Открай време се опитваше да се държи прилично с мащехата си.
Сидел поразроши с ръка кожата на палтото си.
— Моята Марша сменя обзавеждането си.
— Чудесно! — Роуз положи доста усилия, за да насити думите си с подходящо вълнение.
— Планираме да заминем на почивка за няколко дни продължаваше Сидел. — През февруари. — Сигурно си спомняш, че когато се омъжи, Моята Марша си купи…
… и се оказа фалшиво, довърши наум Роуз, но сестра й го изрече гласно.
— Не разбирам защо се чувстваш длъжна да се държиш толкова грубо — присви очи Сидел.
Маги се направи, че не чува, и се пресегна да вземе бинокъла на баща си, за да разгледа мажоретките, които излизаха на терена в този момент.
— Тлъсти, тлъсти, както винаги — повтаряше тя, докато оглеждаше всяко от момичетата. — Лошо са те боядисали, миличка.
Майкъл Фелър помаха на продавача на бира. Сидел мигом грабна ръката му и я свали долу.
— Орниш — процеди тя.
— Какво каза? — не разбра Роуз.
— Орниш. Започнали сме диетата на Дийн Орниш. Вегетарианска. — Хвърли поглед на закръглените бедра на Роуз и продължи: — Не е лошо и ти да опиташ.
„Какво правя тук? — отчаяно си мислеше Роуз. — Противна игра на «Ийгълс», ледени седалки, неизменно губещ отбор и компанията на откаченото ми семейство“.
Баща й я потупа по рамото, след което извади портфейла си.
— Ще има ли и за мен някоя банкнота? — попита Маги, която беше легнала върху коленете на сестра си, за да е по-близо до баща им. — Кой е това? — Тя вече надничаше в съдържанието на портфейла.
— Нищо специално. — Баща им видимо се смути. — Една статия, която си изрязах. Смятах да я дам на Роуз…
— Татко, това е Лу Добс — отбеляза Роуз.
— Така е — съгласи се Майкъл.
— Защо носиш негова снимка в портфейла си?
— Не е снимка, а статия. За подготовката за пенсионирането. Добра е.
— Тук има ли и наши снимки? — Маги грабна портфейла. — Или държиш само тази на Лу не знам кой си? Тя прерови отделението за снимки. Роуз също надникна. Имаше тяхна снимка от основното училище, друга от сватбата на Майкъл и Каролайн — неочаквана, но весела снимка, на която майка им бе издала напред долната си устна, за да издуха воала от лицето си, а Майкъл я съзерцаваше. Направи й впечатление, че не видя снимка на Сидел и баща им. Дали Сидел беше забелязала? Съдейки по свитите до размера на цепки студени очи, които в момента жената бе отправила право напред, Роуз предполагаше, че отговорът е положителен.