Да се влюбиш в негодник
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да се влюбиш в негодник». Краткое содержание книги:
С помощта на Джереми и неговата братовчедка Реджина, Дани се превръща в истинска дама. Независимо от силните и непознати за нея чувства, които Джереми разгаря в душата й, тя отказва да бъде нещо повече от негова помощница, защото знае, че той не харесва брака. Променена, подобно на Пепеляшка, тя се представя за новата любима на Джереми, за да му помогне да избегне назряващ скандал. Обаче някои високопоставени особи започват да твърдят, че Дани им изглежда особено позната. Всички се питат коя всъщност е Дани и това поставя под риск не само шанса й да завладее сърцето на Джереми, но и собствения й живот.
Да бе, като че ли беше възможно. Но тя се опита да не го поглежда. Триста дяволи, така нямаше да стане, защото тя много добре знаеше, че я наблюдава. А дори и да не беше така, тя щеше да се чуди, дали го прави и да му хвърля погледи скришом, за да провери, и…
— Ще почакам.
— Не, няма — той изглеждаше щастлив да я уведоми. — Ще си почивам до довечера.
Тя стисна зъби, извади пръчката за прах от джоба на престилката си и се отправи към малкото писалище, готова да го атакува с перата. Вместо това ахна, когато видя шапката отгоре. Вчера я нямаше там.
— Мойтъ шапкъ! Що я пазиш още?
— Ами, спомен ми е от едно… интересно преживяване — отвърна той незаинтересовано.
— Липсваше ми.
— Лошо. Сега е моя.
Тя го изгледа с любопитство.
— Защо? Ти не би я носил за нищо на света.
— Нямам намерение да я нося, но няма и да ти я върна. Така че, ако открия, че липсва, ще знам къде да я търся, нали?
— Вече не крада.
— Радвам се да го чуя. Значи шапката ми е на сигурно място — с това си спечели един свиреп поглед, който го накара да се подсмихне. — По-весело, любима, и без туй няма да отива на полите. По-подходящи ще са шапчиците с връзки и къдрички. Да, от такива ще имаш нужда.
Тя изпухтя.
— Ще нося проклетите поли, но тези глупави дамски шапки не са за мен.
Той изцъка:
— Пак мислиш като мъж.
— И какво, ще ме застреляш ли?
Тя отново се обърна към бюрото, но то беше почти празно и нямаше много прах, която да вдигне във въздуха в яда си. Внимаваше много да не пипа нейната… неговата шапка. Имаше чувството, че той тихичко й се смее, че така се разстрои заради шапката. Не й пукаше.
Тя спря за момент да огледа стаята и с удоволствие установи, че вчера я беше изчистила толкова добре, та днес почти нямаше какво да се оправя. Само да събере дрехите, които беше хвърлил на пода. Тя го направи и тръгна да излиза с тях, като внимаваше да не поглежда към леглото.
— Дявол го взел, Дани, не мислиш да ме лишиш от чудесната си компания толкова скоро, нали?
Той наистина звучеше разочарован. Преструваше се без съмнение, но тя се спря на вратата и отвърна.
— Довечера ще имаш гости. Има още много неща да се свършат, преди те да пристигнат.
Той въздъхна.
— О, да, моя първи опит да се правя на домошар и да давам приеми — после добави леко подигравателно. — Пак ли се правиш на перфектната прислужница?
Тя се скова, осъзнавайки че той има предвид начина й на говорене.
— Не, всъщност госпожа Робъртсън започна да ме поправя.
— Мили Боже! И ти свикна толкова бързо?
Тя усети иронията му и реши да не му обяснява, че и преди е говорила така и сега си го припомняше все по-бързо, въпреки че все още правеше доста грешки, когато беше нервна или ядосана. Нямаше да й повярва, затова побърза да смени темата.
— Изненадана съм, че организираш вечеря толкова скоро. Едва успях да изчистя мръсотията и прахта от новите мебели.
— Уверявам те, че не беше моя идея.
Тя повдигна вежда.
— Нека позная — на братовчедка ти?
— Разбира се.
Тъй като той звучеше ядосан в момента, настроението на Дани значително се подобри. Тя дори му се усмихна весело.
— Горе главата, господинчо! Казаха ми, че ще е само семейството ти. Тях няма да има нужда да ги впечатляваш.
— Точно обратното. Хич не ми пука за другите ми познати, но семейството ми трябва да се убеди, че се справям добре или ще обединят усилия да разберат на всяка цена какво не е наред и дружно ще се заемат да го оправят.
— Ти си голям мъж вече. Защо не те оставят да се оправяш сам?
— Защото ме обичат, разбира се.
Глава 19
„Защото ме обичат, разбира се.“ Дани не можеше да си избие тези думи от главата. Сигурно беше хубаво да имаш такова семейство. Нейното „семейство“ всъщност не беше истинско. Членовете на групата непрекъснато се сменяха. Идваха на възраст между 5 и 10 години, и нямаше кръвна връзка, която да създаде истинска близост между тях. Пък и обикновено си тръгваха, когато станеха на 14 до 17 години, за да поемат по свой път. Рядко се случваше някой да се отбие да ги види как са след това. Веднъж тръгнали си, не се обръщаха назад.
Дани обичаше да помага на по-малките и дори си имаше няколко любимци през годините, но така и не ги почувства като братя и сестри. Люси беше единствения й близък човек. Беше й като сестра. Но след като започна да проституира, тя нямаше вече много време за Дани.
Затова тя беше твърдо решена да създаде собствено семейство. Тази идея се беше родила преди няколко години и оттогава мисълта за това не напускаше Дани. В началото не го мислеше сериозно, с този маскарад щеше да й е трудно да търси съпруг, след като сама се правеше на мъж. Но сега тя беше себе си. Или поне се опитваше да бъде, така че нищо нямаше да я спре да се омъжи, когато открие подходящия съпруг. И тогава щеше да има истинско семейство.