Петият слон
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #24
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петият слон». Краткое содержание книги:
Сега няма нищо освен присъщото си хитроумие и мрачния панталон на вуйчо Ваньо (само не питайте как се сдоби с него). Наоколо е заснежено. И мразовито. А ако той не успее да прекоси гората, за да се върне в цивилизацията, ще има ужасна война. Но по следите му тичат чудовища. Те са умни. Те са бързи. Те са върколаци. И го настигат. Сам Ваймс няма време, няма късмет, а вече няма и въздух в дробовете си…
„Петият слон“ е новият роман за Света на Диска, това е история за джуджета, дипломация, заговори и големи буци мас.
— Не съм си го представял по този начин.
— Миризмата й е сбъркана. А вълците са особено чувствителни към тези неща.
— Кажи ми още за какво вият.
— Ами за тях воят е като вашите кули. Вестите се пръскат на стотици километри.
— И те… споменават ли… нейния спътник?
— Не. Ако желаеш, ще попитам Г…
— Бих предпочел друго име, ако не възразяваш — прекъсна го Керът. — Такива думи са непристойни.
Гаспод завъртя очи.
— Ние, надарените с повече крака, не виждаме нищо лошо в тая дума, щото сме силно ориентирани към обонянието си. — Въздъхна. — Какво ще кажеш за Дирник? — Обърна се към вълка и заговори на кучешки. — Виж какво, Дирник, тоя човек е побъркан. Живял съм сред тях и веднага разпознавам лудите. Още малко и ще му избие пяна на устата. Ще ти съдере кожата и ще я закове на онуй дърво, ако не приказваш.
— Какво му обясняваш? — пожела да знае Керът.
— Само го уверих, че сме дружелюбно настроени — отвърна Гаспод и залая на треперещия вълк: — А бе, може бездруго да го направи, ама аз ще го разубедя. Хайде, казвай всичко…
— Нищо не знам! — заскимтя вълкът. — Тя беше с грамаден самец от Юбервалд! От Клана, Който Мирише Така!
Гаспод подуши.
— О, значи е доста далечко от родните си краища.
— Всички се боят от него!
— Обещай, че ще му дадем печено пиле за сведенията — обади се Керът.
Гаспод въздъхна. Тежък е животът на преводача…
— Добре, слушай ме! — изръмжа свирепо. — Ще го убедя да те развърже. Няма да е лесно. Ако ти предложи пиле, не го яж, защото е отровно. Такива са си хората.
Керът проследи с поглед бягащия вълк.
— Странно. Очаквах да е прегладнял.
Гаспод за миг отвлече вниманието си от печеното пиле.
— Такива са си вълците — изфъфли с пълна уста.
През нощта, когато вълчият вой се извиси навсякъде около тях, Гаспод различи и един самотен гладен глас някъде отзад.
Кулите продължаваха настъплението си и в планините, но Ваймс забеляза някои разлики в градежа им. Из равнините бяха дървени скелета с бараки в основите, а тук тези паянтови конструкции щяха да траят само докато упорито трудещите се работници построят истинско укрепление. По това позна, че се е отдалечил от областите, подвластни на закона. Разбира се, формално бе напуснал пределите, където действаха неговите закони, още когато Анкх-Морпорк се загуби от погледа му. Все пак в равнините значката му би накарала повечето безцеремонни типове да се позамислят и разколебаят. Тук очевидно се превръщаше в грозна брошка.
Сито село се оказа някакви мижави колиби около обграден с каменна стена хан с конюшня. Ваймс забеляза тежките и здрави капаци на прозорците. А над камината изпъкваше странно приспособление от ковано желязо. Накрая се досети, че е подвижна решетка, с която се преграждат димоотводът и коминът. В хана явно се бяха подготвили да издържат на кратка обсада дори и срещу летящи врагове.
Валеше мокър сняг, когато отново се качваха в каретите.
— Наближава буря, мхъ-мхъ — отбеляза Иниго. — Налага се да побързаме.
— Защо? — заяде се Сибил.
— Ваша светлост, проходът вероятно ще бъде затворен няколко дни. Ако чакаме, може би ще пропуснем коронацията. Възможно е да има и… ъ-ъ, незначително раздвижване на бандити.
— Незначително ли? — повтори Ваймс.
— Да, сър.
— Тоест те се събуждат и решават да си останат в леглото ли? Или грабят само колкото да си купят чаша горещо чайче?
— Извънредно забавно, сър. Печално известни са с навика си да вземат пленници заради откупа…
— Бандитите не ме плашат — заяви Сибил.
— Бих ли могъл… — започна Иниго.
— Господин Скимър! — Размерите на изпъчилата се Сибил не позволяваха тя да бъде пренебрегната лесно. — Всъщност току-що ви казах как ще постъпим. Изпълнете нарежданията ми, моля. В консулството ни има някаква прислуга, нали?
— Доколкото бях осведомен, има един служител…
— Ще се приспособим към обстоятелствата, без да се оплакваме. Нали така, Сам?
— Непременно, скъпа.
Снежната пелена ставаше все по-гъста, тежките парцали падаха с тихо съскане, заглушавайки всеки друг звук. Ваймс не би познал, че са стигнали до прохода, ако каретите не бяха спрели.
— Каретата с вашите… подчинени трябва да мине отпред — предложи Иниго, когато двамата застанаха до конете, бълващи облаци пара. — Ние ще ги следваме плътно. Аз ще се кача при нашия колар за всеки случай.