Юбик
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юбик». Краткое содержание книги:
1. В класациите на западноевропейските страни, където са най-интелигентните фенове на жанра, Филип Дик много често изпреварва по популярност тройката Хайнлайн — Азимов — Кларк. Той обаче си е американец.
2. Женил се е точно пет пъти.
3. Имал е сериозни проблеми с наркотиците, което се отразява и върху избора му на любими теми за писане — привидните светове и измамните реалности.
4. В класацията на Д. Прингъл „100-те най-добри англоезични фантастични романа за 1948-1984“ само той е включен с цели шест заглавия.
5. Единствената си неуспешна книга е написал в съавторство с Роджър Зелазни.
6. Носител е на наградата „Хюго“ за роман. Влиянието му върху редица от най-новото поколение е безспорно и труднооценимо по своето значение.
7. Когато умира през 1982 година го погребват до неговата сестра-близнак, починала при раждането.
След смъртта му е учредена наградата „Филип Дик“. Един от първите й носители е Майкъл Бишоп за романа „Филип Дик е мъртъв, уви!“
— Май по-добре да остана с теб — предложи Джо.
— Не, по дяволите — разкарай се! — Ал го отблъсна панически, лицето му бе посивяло. Джо изхвърча в коридора. — Бягай, виж дали всичко е наред с тях! — Ал отстъпи назад в тоалетната, притиснал ръце към очите си и затвори вратата.
— Добре — извика Джо към вратата. — Ще те чакам в заседателната — той се ослуша, но отговор не последва. — Ал? — извика Джо. Божичко, помисли си той. Но това е ужасно. Наистина му има нещо. Той заблъска по вратата и извика: — Искам да се уверя с очите си, че с теб всичко е наред.
— Късно е вече, Джо — отвърна с нисък, равен глас Ал. Светлината в тоалетната угасна. — С нищо не можеш да ми помогнеш — този път гласът бе съвсем слаб. — Не биваше да се отделяме от останалите. Уенди се отдели и първа пострада. Ако искаш да останеш жив намери ги и не се отделяй от тях. Разкажи им всичко, опитай се да ги накараш да разберат. Ясно ли е?
Джо посегна към ключа за осветление.
Нещо се удари в ръката му, беше меко и топло, той отскочи назад, уплашен от реакцията на Ал. Нямаше смисъл повече да проявява излишно любопитство.
— Ще се върна при другите — извика той. — Разбирам всичко. Как се чувстваш в този момент?
Тишина, а после едва доловим дрезгав шепот:
— Не е чак толкова страшно. Просто… — гласът изчезна. Отново настъпи тишина.
— Може би пак ще се срещнем — подхвърли Джо. Знаеше, че това не бяха най-подходящите за момента думи, дори потрепери, когато осъзна че е способен да бърбори подобни пошлости. Но нищо по-удачно не му хрумна. — Надявам се, че сега си по-добре — продължи той, макар да знаеше, че Ал не го чува. — Ще се върна след като им разкажа за надписа на стената. Ще дойда сам, на останалите ще кажа да не идват защото могат да те… — той потърси подходящата дума, — да те тревожат — завърши накрая.
Никакъв отговор.
— Е, сбогом — произнесе Джо и напусна потъналата в мрак тоалетна. Пресече коридора, спря пред вратата на заседателната и след като пое няколко пъти дълбоко, натисна дръжката.
Отсреща грееше екрана на телевизора, предаваха някаква реклама, три-измерното изображение показваше вътрешността на баня и изведнъж Джо забеляза, че на стената има графити — също като в тоалетната. С познатия до болка почерк, бе надраскано:
В голямата заседателна зала имаше само един зрител. Джо стоеше насред празната стая. Останалите, цялата група бе изчезнала.
Зачуди се къде ли са отишли. И дали ще оцелее достатъчно дълго за да ги открие.
Съмняваше се.
10
Притеснява ви миризмата на пот от вашето тяло? Снабдете се с деодорант Юбик и край на грижите — пътят ви в обществото ще бъде отворен. Безопасен, ако се използва съобразно програмата за хигиена на тялото.
— А сега, — обяви телевизионният говорител, — да се върнем обратно при Джим Хънтър и последните новини.
На екрана изплува слънчевото, гладко лице на репортера.
— Глен Рунсайтър се завърна днес в мястото, където се е родил, но това завръщане не беше белязано с печата на радостта. Вчера „Рунсайтър асошиейтс“, която се слави като най-добрата Служба Безопасност на земята, бе сполетяна от трагедия. В следствие на терористичен акт в една подземна инсталация на луната, Глен Рунсайтър бе ранен смъртоносно и почина преди останките му да бъдат замразени в охладителна камера. Въпреки това трупът бе откаран в „Мораториума на любимите събратя“, където бяха положени отчаяни и напразни усилия, да бъде върнат към полуживот. Когато на мястото на надеждата дойде отчаяние, опитите бяха прекратени и тялото на Глен Рунсайтър бе пренесено тук, в град Де Моне, където ще бъде положено в гробището „Симпъл Шепърд“.
На екрана се появи старомодна дървена конструкция, около която се беше скупчила малка групичка.
Интересно, помисли си Джо, кой ги е упълномощил да пренасят тялото му в Де Моне?
— Това печално, но неумолимо решение, довело до приключването на последната глава от един живот, бе взето от съпругата на покойния, — продължи репортерът. — Мисис Ела Рунсайтър, която също обитава охладителна камера и се надяваше да сподели компанията на съпруга си беше възкресена за да бъде информирана за ужасния инцидент отнел нейния благоверен и даде позволение да бъдат прекратени съживителните мероприятия. — За кратко на екрана се появи фотография на Ела Рунсайтър, направена приживе. — Всички служители на „Рунсайтър асошиейтс“ се събраха за да отдадат последна почит пред църквата на гробището.