Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
За да провери както трябва, механикът отвива свещта и я поставя допряна до двигателя, така че цокълът й да бъде свързан с масата, рита стартера и наблюдава дали в пространството между електродите ще прескочи синя искра. Ако не се появи, може да стигне до един от двата извода: а) има повреда в електросистемата или б) експериментът му е проведен небрежно. Ако е опитен, ще опита още няколко пъти, като проверява кабелите, опитва всички начини, които му дойдат наум, за да накара тази свещ да даде искра. Тогава, ако не може да я накара да даде искра, той окончателно стига до извода, че а) е верният отговор, има повреда в електросистемата, и експериментът е приключил. Доказал е, че хипотезата му е правилна.
В последния раздел, заключения, умението се проявява в това, да не се регистрира повече от доказаното чрез експеримента. Той не е доказал, че когато поправи електрическата система, мотоциклетът ще тръгне. Може да има и други повреди. Но знае, че мотоциклетът няма да тръгне, преди да е заработила електрическата система, и поставя следващия ясно формулиран въпрос: „Да се реши проблемът: каква е повредата в електрическата система?“
Тогава механикът създава хипотези в тази област и ги проверява. Като поставя правилни въпроси и избира правилни начини за проверка и като стига до правилни изводи, механикът внимателно си проправя път през ешелонираната отбрана на мотоциклетната йерархия, докато открие точната конкретна причина или причини за отказа на двигателя — и тогава ги премахва, за да не предизвикват повече този отказ.
Един неопитен наблюдател ще забележи само физически труд и често остава с впечатлението, че физическият труд е главното в онова, което вържи механикът. Всъщност физическият труд е най-малката и най-лесната част от онова, което върши механикът. Несравнимо по-голяма част от работата му е внимателно наблюдение и точен размисъл. Ето защо механиците понякога изглеждат така мълчаливи и затворени, когато извършват проверки. Те не обичат да им говорите, защото се концентрират върху мисловни образи, йерархии и съвсем не гледат вас или физическия образ на мотоциклета. Използуват експеримента като част от програма за разширяване на собствената си йерархия от познания за повредения мотоциклет, която да сравнят с правилната йерархия в съзнанието си. Те се взират в скрития смисъл.
Една кола с ремарке насреща задминава и не може да се върне в платното си. Светвам с фара, за да съм сигурен, че ни вижда. Вижда ни, но не може да си влезе обратно в платното. Банкетът е тесен и неравен. Ще ни хвърли, ако излезем на него. Натискам спирачката, свиря, святкам с фара. Боже всемогъщи, той се паникьосва и се насочва към нашия банкет! Аз неотклонно се държа на ръба на пътя. Ето го! В последния миг завива вдясно и минава на инчове от нас.
Картонен кашон подскача и се търкаля на пътя отпред, а ние дълго го наблюдаваме, преди да стигнем до него. Паднал е от нечий камион очевидно.
И сега започват тръпките. Ако бяхме с кола, това щеше да е челен удар. Или обръщане в канавката.
Стигаме благополучно до някакъв малък град, на който бихме могли да се натъкнем и в центъра на Айова. Царевицата е избуяла високо навсякъде и въздухът е наситен с мирис на тор. Оттегляме се от паркираните мотоциклети в грамаден стар ресторант с висок таван. За да върви бирата, този път поръчвам всички видове закуски, с които разполагат, и ни сервират късен обяд от фъстъци, пуканки, соленки-панделки, чипс, сушена аншоа, някакъв друг вид сушена пушена риба с множество тънички дребни кости вътре, пържени царевични сладки, разхладителни напитки, свински пръжки и някакви сусамени бисквитки с допълнителен привкус, който не мога да определя.
Силвия казва:
— Още ми треперят краката.
Тя, кой знае защо, помислила, че оня кашон е нашият мотоциклет, който се преобръща и преобръща по магистралата.
10
Отново навън по долината. Небето е все още ограничено от стръмнините от двете страни на реката, но сега те са по-близо една до друга и по-близо до нас, отколкото бяха сутринта. Долината се стеснява, колкото повече се приближаваме към извора на реката.