Сенки

— Ами ако е вярно? — прошепна Ейми, щом той свърши.

— Адам наистина се държа много странно днес. Възможно ли е наистина толкова да го е страх от едно привидение?

Джеф сви рамене.

— Не ме питай. Никой никога не знае какво му има на Адам. Понякога като вземе, та си глътне езика.

— Абе, днес не бе чак толкова мълчалив — обади се Джош.

— Възрази на господин Конърс.

Сега пък Джеф се обърна и погледна Джош.

— О, я стига. Адам ли? Той не би възразил на никого.

— Да, ама го стори тази сутрин — светкавично отвърна Джош и разправи за станалото в час по английски тази заран.

— Какво правят с д-р Енджърсол? — попита, щом свърши. Когато Джеф се поколеба, Ейми го изгледа подозрително.

— Какво е? Да не е нещо строго секретно? — поиска да разбере тя.

— Това е специален семинар. Става дума за изкуствен разум.

— Такова нещо като изкуствен разум не съществува — заяви тя с абсолютната категоричност на десетте си годинки.

— И изобщо няма да съществува, ако някой не открие как мисли човекът. А засега няма такъв.

— Така ли? — подразни я Джеф.

— Откъде си толкова сигурна?

— Четох за това — отвърна Ейми.

— В «Сайънтифик Американ». Целият брой бе посветен само на това, което се опитват да постигнат в Станфорд, Масачузетския технологичен институт и на всички останали места. Засега дори не могат да накарат компютърът да не забрави да си облече дъждобрана, като вали навън.

Джош се изкиска.

— Голямата работа! Да си срещала компютър на улицата?. Тя го погледна.

— Исках да кажа, ако излизаха. И изобщо не става дума за това. Просто са се опитвали да накарат компютърът да мисли и това е едно от нещата, които са си поставили за цел. Ама не могли.

— Но точно върху това работим и ние — уязвен се обади Джеф.

— Д-р Енджърсол се опитва да открие как мислят хората и ако успее, това ще промени всичко.

Ейми се начумери с любопитство.

— И с какво е бил зает Адам цяла сутрин?

Джеф повдигна вежди и тайнственото му изражение отново се появи.

— Тайна — рече той.

— Никой от класа не знае какво правим. И без това ви казах повече, отколкото трябваше.

Ейми се отърколи на леглото.

— Това е толкова глупаво. Не ти вярвам. Бас държа, че ако попитам Адам, ще ми каже.

Устните му се изкривиха в насмешка на всезнайко.

— Хайде на бас, че няма да ти каже.

Трите деца нахлуха в съседната стая, където Адам седеше пред компютъра си с шлема за възпроизвеждане на действителността на главата, а на дясната му ръка бе ръкавицата. След като направи знак на двамата да мълчат, Джеф се приближи до компютъра и надзърна в екрана. После грабна микрофона от бюрото на брат си, натисна страничното копче и прошепна в него:

— Тук съм, Адам. Тук съм и те наблюдавам.

Момчето замръзна на мястото си, после рязко свали шлема и изгледа свирепо брат си.