Танц с дракони

Но ето, че бяха минали двайсет дни, а си стояха тук, без да са намерили кораб. Капитаните на „Мелънтайн“, „Дъщерята на триарха“ и „Целувката на русалката“ им бяха отказали веднага. Един помощник-капитан на „Дръзкият пътешественик“ им се беше изсмял. Господарят на „Делфин“ ги наруга, че му губят времето, а собственикът на „Седемте сина“ ги обвини, че са пирати. И всичко това още първия ден.

Само капитанът на „Фавън“ им бе обяснил причините за отказа си.

— Вярно е, че плавам на изток — каза им над чаша разредено вино. — На юг покрай Валирия и оттам към изгрев-слънце. Ще вземем вода и провизии в Нови Гхиз, после гребем към Карт и Нефритените острови. Всяко пътуване си има рискове, дългите още повече. Защо да търся още опасности, като обърна към Робския залив? „Фавън“ ми е препитанието. Няма да рискувам да откарам трима луди дорнци насред война.

Куентин бе започнал да мисли, че може би щяха да се оправят по-добре, ако си бяха купили собствен кораб от Дъсченото градче. Щяха да привлекат нежелано внимание обаче. Паяка имаше осведомители навсякъде, дори в залите на Слънчево копие.

— Дорн ще пусне кръв, ако целта ви бъде разкрита — беше го предупредил баща му, докато гледаха как децата лудуват в езерцата и фонтаните на Водните градини. — Това, което правим, е измяна. Не допускай грешка. Доверявай се само на спътниците си и направи всичко възможно да не привлечете внимание.

Тъй че Герис Пийвода дари капитана на „Приключение“ с най-обезоръжаващата си усмивка.

— Честно казано, не броих всички страхливци, които ни отказаха, но в Търговския дом чух да казват, че сте от по-храбрия сорт, от мъжете, които биха рискували всичко за достатъчно злато.

„Контрабандист“, помисли си Куентин. Точно така наричаха другите търговци господаря на „Приключение“ в Търговския дом.

— Той е контрабандист и търговец на роби, наполовина контрабандист и наполовина сводник, но може да се окаже най-добрата ви надежда — беше им казал ханджията.

Капитанът потърка пръсти.

— А колко злато ще е достатъчно според вас за такова пътуване?

— Три пъти обичайната ви такса за превоз до Робския залив.

— За всеки от вас? — Капитанът се озъби в нещо, което сигурно трябваше да мине за усмивка и от което злобното му лице придоби още по-злобно изражение. — Кога искате да тръгнем?

— Утре сутринта ще е идеално.

— Готово. Елате час преди разсъмване, с приятелите ви и с виното. Най-добре ще е да потеглим, докато Волантис спи, та никой да не задава неудобни въпроси накъде пътуваме.

— Както кажете. Значи час преди разсъмване.

Усмивката на капитана се разшири.

— Радвам се, че мога да ви помогна. Чака ни щастливо пътуване, нали?

— Убеден съм — отвърна Герис. После капитанът поръча ейл и двамата вдигнаха тост за договорката.

— Сладък човек — каза Герис, докато двамата с Куентин се връщаха по кея, в края на който ги чакаше наетият хатай. Въздухът беше горещ и душен, а слънцето беше толкова ярко, че бяха присвили очи.