Сянката на Бога

— Виж, Джим… разбирам какво искаш да ми кажеш, но…

— Има и още нещо: имам покана за конференция, така че… трябва да се приготвя.

— Конференция?

— Да. Едно от онези мероприятия, дето… Как им казват… побратимявания? Измислица на Интерпол. В Прага. Бил ли си някога в Прага?

— Не… Каква конференция?

— Абе определили са ме да председателствам един от форумите — с двама жабари и руснак. Нали се сещаш: „Защо пък да не повикаме и редови американски детектив?“. Ще си бъбрим за „Задачите на полицията в демократичното общество“… щото чехите си нямат такова, поне не са имали отдавна.

— Знам.

— Както и да е, Анди Писарчик поема за известно време случая на сестра ти и племенника ти. Спокойно, той е умен. Ще приключи разследването както се полага. А… ето, мога да ти дам номера му.

Ласитър искаше да спори. Риордан беше един от най-добрите в Северна Вирджиния следователи, специализирани по убийствата. Беше обаче безсмислено да предъвкват с него нещо, което не можеше да се промени, защото разпределението на случаите не бе сред задълженията на Риордан. С това се занимаваха хора, много по-високостоящи от него.

— Може ли поне… докато имам тази възможност… да те попитам някои неща?

— Окей — каза Риордан с глас, в който не се чу ентусиазъм.

— Нашият човек… Проверихте ли телефонните му обаждания от онзи мотел?

Риордан не отговори веднага. Явно беше, че се колебае. Накрая каза:

— Не знам… Чакай да видя. „Комфорт Ин“… Сигурен съм, че възложих да направят проверката. Ето, вземам папката от Писарчик. Стой така… — Ласитър чу разлистване на хартия. — Аха… Ето тук… Да, едно обаждане. До Чикаго. Продължителност под минута. Нищо особено.

— И на кого се е обаждал?

Отново колебание.

— Ами… — Детективът не се опитваше да скрие, че се съмнява редно ли е да говори за тези неща. — В хотел „Ембаси Суитс“.

— И?

— С централа е. Ако са го свързали с някого, ние как да го разберем? — Гласът му звучеше оправдателно. — И толкова. Не сме правили нищо повече. Там имат… Колко?… Поне двеста стаи. Освен това разговорът е за по-малко от минута. Спокойно може да са му дали и грешен номер.

— А бутилката?

— Снехме от нея частични отпечатъци. Всички са на Доу. Лабораторията изследва повторно съдържанието и отново стигна до извода, че е обикновена вода. С микроскопични примеси. Така че и бутилката води до все същото „И какво от това?“.

— Снимали сте я, предполагам. Има ли някакъв шанс да получа копие?

Силна въздишка.

— Виж… ще видя какво мога да направя. Само че, Джо, разбери — не работя вече по случая! Отсега нататък си говори с Писарчик.

— Добре. Чакай, ами онзи пансион във Флорида? Там, където „Гутиерез“ си е получавал пощата. Имаш ли адреса?

— Я ми се махай от главата — засмя се Риордан и прекъсна разговора.