Венец от трева (Част III: Омразата)

Пелопид въздъхна, вдигна рамене и простря ръце пред себе си в жест, който нямаше нищо общо с римските обичаи.

— Тогава нека ти кажа последните думи на своя господар, проконсуле. При така създалото се положение цар Митридат ти отвръща следното: „Дори да е сигурен в своето поражение, човекът с достойнство отвръща на удара!“

— Ако твоят братовчед цар Митридат наистина отвърне на удара, той със сигурност ще бъде победен — съгласи се с думите на пратеника Аквилий и даде знак на ликторите си да го отпъдят.

Щом понтиецът си отиде, сред римляните настъпи продължително мълчание. Гай Касий пръв се реши да го наруши.

— Един от понтийските велможи, придружаващи Пелопид, ми намекна, че Митридат смятал да прати протестно писмо до Сената в Рим.

Аквилий надигна вежда в недоумение.

— И какво се надява да постигне с него? Сега в Рим дори няма кой да го изслуша.

Самите те в Пергам пак трябваше да изслушат упорития Пелопид, дошъл след един месец с абсолютно същите искания.

— Братовчед ми цар Митридат ме праща отново, за да повторя молбата му от предния път. Нека му позволите да защитава земите си.

— Но неговите земи с нищо не са застрашени, Пелопид. Затова бъди така добър да повториш и моя отговор на царя си. Моят отговор е не.

— Тогава братовчед ми цар Митридат не вижда друг изход, освен да действа против твоето съгласие, проконсуле. Той ще се оплаче официално пред римския Сенат и народ за това, че римските пълномощници във Витиния подпомагат царство Витиния в агресията му срещу съседни страни и че в същото време отказват на Понт правото да се защити.

— По-добре братовчед ти, великият цар Митридат да не си прави излишен труд! — тросна му се Аквилий. — Що се отнася до Понт, а и до цяла Мала Азия, аз представлявам римския Сенат и народ! Сега се махай и повече не ми се вясвай пред очите!

Пелопид обаче остана известно време в Пергам, най-вече да се увери с очите си какви са намеренията на Гай Касий и на тайнствената войска, която той беше свикал под знамената. Докато понтиецът беше в провинцията, до ушите на римските управници стигна вестта за поредното нахлуване на понтийските и арменските войски в Кападокия. Някой си Митридатов син Ариарат — никой не можеше да твърди с точност кой от всичките с това име — отново се опитвал да седне на кападокийския престол. Маний Аквилий веднага повика Пелопид и му нареди да доложи пред Митридат и Тигран, че Рим е за незабавното изтегляне на силите им от царството.

— Няма как да не се подчинят. Самата мисъл за римските репресии ги кара да треперят от страх — подхвърли самодоволно Аквилий пред Касий, но като че ли сам потрепери. — Гай Касий, та тук ще умрем от студ! Толкова ли е бедна провинцията, че в целия дворец не може да се запали един огън?