За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
- Автор: Настрадинова Величка
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството». Краткое содержание книги:
И Вълшебния свирач наду смешната си пищялка, поведе плъховете и изчезна.“
– Свърши ли изявата? — се заинтересува Марта. — Освен пропагандирането на творчеството на баща си, какво ще предложиш?
– Но вие не сте слушали — почти проплака Мария. — Иначе как няма да се досетите?
– Изразявай се по-точно. Уморени сме, разтревожени и отегчени, на това отгоре.
В отговор малката Матева се разтършува из разни чекмеджета и изнамери изящна флейта, направена от птича кост.
– Някой да си спомня за тази магическа вещ?
– Аз я донесох от Южна Америка — Марта веднага се бе досетила накъде клони дъщеря й, но никак не й се искаше да обикаля с пищялка на уста операта и да събира чортелеци.
– И знаеш да свириш на нея, нали? — настоя Мария.
– То кой ли не може да издуха пет тона?
– Щом ти не си склонна да свириш, защо не научиш господин Евр?
И започна най-невероятният урок на света. В пръстите на гиганта флейтичката изглеждаше като сламчица. Старанието му би могло да вдъхнови всички царе на комедията, а строгостта на Марта — да разсмее дори вечно плачещата Ниобея. Когато се постигна нещо като резултат, Константин Евр помоли момичетата да го придружат до операта и със свито сърце повтаряше през целия път:
– Ами ако не се получи?
– Изключено. Когато мама опитваше флейтата някога си, към нас се устремиха всички птици, инсекти, бозайници, членестоноги и… тъй нататък, които битуваха из околността.
– Вие да не би да причислявате чортелеците към гризачите или гущерите?
– При всички случаи, нищо не ни пречи да опитаме.
И Константин Евров бе принуден да надуе свирчицата.
Тутакси от един прозорец изпадна стар чортелек и захвана кавга:
– Няма ли да се засрамите? Опорочихте племето ми и в името на какво?
– На човешкия напредък — безпардонно го сряза малката Матева.
Изглежда щампите в езика влияеха зле дори на чортелеците, защото кавгата секна, преди да се е разгоряла. Мария използва смущението и нареди:
– Веднага опразнете операта, иначе ще ви пищим с магическа свирка от птича кост.
– И къде да се денем? — сърцераздирателно изви глас чортелекът. Явно, научил бе нещо в операта.
– Предлагам — отдето сте дошли.
– Че ние да не сме дошли нарочно? Изръси ни нас този червенобрадият и после… никаква грижа.
Червенобрадият виновно криеше очи под червените гроздове на косата си.
– Хайде… обратно… — успя да смотолеви. — Но тия течове оттам-насам и отсам-натам…
Бояна разтърси лакътя му, та дано го приведе в пълно съзнание:
– Направи каквото трябва! Не виждаш ли, че са съгласни на всичко?
– Ами… влезте в торбата — успя да съобрази Евр и разтвори чантата си, която обикновен човек би използвал, за да прибере багажа си за околосветско пътешествие.
Чортелекът ловко се намести в нея, зацвърча като плъх и чантата започна да се издува и да шава — уплашените чортелеци я пълнеха, без да се постараят дори да вземат видим образ.
Мария не искаше да се губи време:
– Сега да посетим нашата градина, да приберем и другите дяволски разновидности, а вие, господин Евр, се постарайте, моля, да ги натикате където трябва и да си закърпите продънените кюнци.
След като остави Константин Евр, Бояна и чортелелеците да „провеждат занятия“ в градината, тя се появи победоносно в трапезарията. На въпроса на родителите си къде са останалите ловци на призраци и призрачета, отвърна:
– Свирят с кокален пискун из двора — и чак тогава обърна внимание, че там присъстваше още един човек, който възпитано стана, поклони се и недоизчака да го представят:
– Константин Евр, за славянските страни — Евров.
Малката Матева направи кникс като момиченце от детската градина:
– Едно нашествие на Константиновци Евровци се забелязва напоследък вкъщи.
– Господинът твърди, че той е истинският — рече с равен глас Марта, като посочи с изискан жест новия гост.
Този гост съществено се различаваше по външен вид от червенокосия колос. Беше кестеняв, тънък и сякаш направен от онова огнеупорно стъкло, което издържа на високи температури, но се чупи най-неочаквано от небрежно докосване.
– Да, аз съм, бих могъл да го докажа, а този риж мошеник, който преорава градината ви в момента, е… лъжец. Появи се кой знае откъде, помоли ме да използва името ми само един-единствен път, и то не за да се кичи с него, а да употреби влиянието ми всред някои среди. И за отплата се вре в работите ми и ги разбърква според титаничната си сила.