За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
- Автор: Настрадинова Величка
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството». Краткое содержание книги:
– Това е по-вероятно. Мила моя Мартичка, чакат ни невъобразими промени, щом не само хората от бъдещето, ами и лемурийците от миналото са се втурнали да се месят в решенията ни.
– Ти да не мислиш, че само на нас са оказвали подобна чест? Как ти се струва: Помпей имал по-добрите легиони, а Цезар го победил, Еразъм Ротердамски…
– Добре, добре, спести си примерите, може да ти потрябват.
– Ти пък си спести иронията. И тя може да ти потрябва.
Матев сякаш се заслуша в някакъв далечен шум. Помълча и установи:
– Ние май се караме.
– Така ли? — на свой ред се вслуша Марта. И добродушно рече: — Не си струва. И то точно сега, когато най-после светът видя мир и съгласие.
– Дано да е завинаги или поне за дълго — с глас на благославящ свещеник добави Матев.
– Дано. Но ако си въобразяваш, че аз ще започна да се съгласявам с тебе, за да не нарушавам световното спокойствие…
– Не, не, чак толкова силно въображение нямам — призна Матев. — Аз съм скромен човек. Стига ми, че понякога си мила с мене…
– Господи! Какъв човек! Аз целия си живот, цялата си кариера, всичките си чувства съм подчинила на неговите прищевки, а той ще ми говори, че понякога съм била мила с него!
При това Марта направи нещо абсолютно несъвместимо с доброто й възпитание — изхвърли любимата си чашка за кафе през прозореца.
Слисаният Матев, без да мисли, изговори:
– И защо я разби?
– Чашката била разбита! Ти ми разбиваш душата…
Матев не й позволи да довърши. Прегърна я и затисна с длан устата й:
– Нека не си разбиваме взаимно душите с недомислени думи. Има нежни и добри. И аз съм напълно съгласен с Калдерон, че който не обожава недостатъците на тази, която обича, той не може да твърди, че наистина е влюбен.
Марта отмести ръката му:
– Я го гледай тоя Калдерон! Хубав човек. Къде му са произведенията да ги изуча основно?
– Изучи ги, мила ми Мартичке, ще имаш полза. Точно този Калдерон е писал: „Трябва да умееш да владееш себе си, за да умееш да владееш света“.
– Ооо, колко поучително! — отдръпна се Марта и се запъти към библиотеката. — Мисля, че веднага трябва да започна да се поучавам.
– Ще четеш сега?
– А защо да отлагам?
– Ами аз?
– Ти можеш да допишеш историята на твоя Леонардо, в самота да вникнеш по-осезателно в образа и в страданията му, да си представиш крепостта Де Луна, уморените стени, и ако можеш, да си отговориш на въпроса откъде накъде някакви си жители на несъществуващ континент и някакви си несъществуващи засега бъдещи хора ще трябва да се месят в нашите работи. Я ги изхвърли и от разказа, и от представите си, да ги видя как ще смогнат да влияят на нашата свободна воля и да ни насочват, като че ли сме малолетни или малоумни. Изхвърли ги, ти казвам, и ще видиш — Светът с нищо няма да пострада, защото, какво си представяме ние — че Светът ще се съобразява с нас? Той само търпи, търпи и чака. И ако ние не се съобразим с него, той ще си отгледа други, по-достойни създания. Тоя толкова прекрасен Свят заслужава да има чада, които му подхождат по съвършенство.
Докато Константин Евр бе зает с четене, Матев успя да организира момичетата, да проведе консултации с центъра „Атлас“ и след като получи уверения, че Евр не е някакъв си шарлатанин, а достоен и уважаван учен, позвъни на Марта в операта. Оказа се, че концертът се отлага и по този случай Марта е решила да посети старата си приятелка доктор Нели Жлебинска, снаха на прочутия професор Жлебински и жена на твърде важен мъж.
– Моля прибери се, заклевам те. Този път аз имам нужда от спасение. Тук се разположи една рижа мечка, един людоед…
– Да не би вече да е изял Бояна? — засмя се Марта.
– Ти се шегуваш, а ние тръпнем. Хайде, ела си. Имай милост. Той тебе чака…
– Аха! Пак аз ще служа за звероукротителка. Карай, свикнала съм. Пригответе му за вечеря един глиган и две дузини диви патици.
Оказа се обаче, че великанът поема съвсем нормални количества храна, държи се изискано, дори малко прекалява в ухажването на дамите. И като че ли послъгва. На Матев бе говорил съвсем различни неща от тези, които коментираше с Марта. По едно време той и Марта се обединиха около мнението, че чортелеците са рядък изчезнал вид, който може би няма да навреди на нашето време.