Неочакваният гост
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Главева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Неочакваният гост». Краткое содержание книги:
— Чудя се — промърмори тя. — Чудя се дали наистина не си постъпил много умно.
Жан се изкикоти.
— Започваш да разбираш колко умен съм всъщност — каза той.
Тя замислено го погледна.
— Може би има много неща, които не зная за теб — съгласи се мис Бенет.
— О, стотици хиляди — увери я Жан. — А аз знам за вас много неща, но си мълча. Понякога ставам нощем и тръгвам да обикалям из къщата. Виждам много неща и много други разкривам, но не казвам.
Мис Бенет го погледна съзаклятнически и попита:
— А сега имаш ли си някоя голяма тайна?
Жан преметна крак през табуретката и я възседна.
— Голяма! Много голяма! — изписка той щастливо. — Ще умреш от страх, ако я научиш! — добави той и истерично се разсмя.
Мис Бенет се приближи още.
— Така ли? Ще умра от страх? — попита тя. — Та нима може да ме е страх от тебе, Жан?
Тя застана точно пред него и съсредоточено го погледна.
Жан вдигна поглед към нея. Радостното изражение изчезна от лицето му, а тонът му стана сериозен, когато отговори:
— Да, има защо да се боиш от мен.
Тя не откъсваше напрегнатия си поглед от него.
— Досега не те познавах добре — призна мис Бенет. — Едва сега започвам да разбирам що за човек си, Жан.
Промяната в поведението на Жан стана още по-очебийна. Той диво извика:
— Никой не знае нищичко за мен, нито пък какви неща мога да правя. — Той се завъртя на табуретката и й обърна гръб. — Тъпият стар Ричард, който си седеше там и стреляше по разни тъпи стари птички! — Той отново се обърна към мис Бенет и добави разпалено: — Той не вярваше, че някой може да го застреля, нали?
— Не — отвърна тя. — И там му беше грешката.
Жан стана.
— Да, там му беше грешката — съгласи се той — Мислеше си, че може да ме разкара, нали? Дадох му да се разбере!
— Така ли? — бързо попита мис Бенет. — И как му даде да се разбере?
Жан лукаво я погледна. Помълча малко и накрая рече:
— Няма да ти кажа!
— О, кажи ми, Жан! — помоли го тя.
— Не! — сопна се той и се отдръпна от нея. Отиде до креслото, покатери се върху него и притисна пистолета до бузата си. — Не, на никого няма да кажа!
Мис Бенет прекоси стаята и се приближи до него.
— Сигурно имаш право — рече тя. — Навярно бих могла да се досетя за тайната ти, но нищо няма да кажа. Това ще си бъде само твоята тайна, нали?
— Да, само моята тайна — отговори Жан. Той започна неспокойно да обикаля из стаята. — Никой не знае какъв съм аз — извика после развълнувано той. — Аз съм опасен. По-добре да внимават с мен. Всички трябва да внимават с мен. Аз съм опасен!
Мис Бенет тъжно го погледна.
— Ричард не знаеше колко си опасен — каза тя. — Сигурно е бил много изненадан.
Жан отиде пак до креслото и го загледа.
— Да, беше. Беше много изненадан — съгласи се той. — Физиономията му изтъпя. А после… после, когато всичко свърши, главата му клюмна и потече кръв и той повече не помръдна. Дадох му да се разбере! Показах му аз на него! Сега Ричард не може никъде да ме прати!
Той приседна на крайчеца на канапето и размаха пистолета към мис Бенет, която се опитваше да преглътне сълзите си.
— Погледни! — заповяда й Жан. — Погледни! Имам резка на пистолета си. — Той го почука с ножчето си.
— Значи ти си го убил! — извика мис Бенет и се приближи към него. — Не е ли страхотно! — Тя се опита да сграбчи пистолета, но той беше по-бърз от нея.
— О, не, не можеш — извика той и отскочи настрани. — Никой не може да ми вземе пистолета! Ако полицаите дойдат и се опитат да ме арестуват, ще ги застрелям!
— Няма нужда — успокои го мис Бенет. — Няма нужда. Ти си по-умен от тях. Ти си толкова умен, че те никога няма да те заподозрат.
— Тъпите стари полицаи! Тъпите стари полицаи! — извика тържествуващо Жан. — И тъпият стар Ричард!
Той размаха пистолета си към мястото, където седеше обикновено Ричард и изведнъж видя, че вратата е открехната. С тревожен вик той се втурна бързо към градината. Мис Бенет се строполи на канапето и избухна в сълзи, а в това време инспектор Томас влетя устремно в стаята, следван по петите от сержант Кадуолъдър.
Глава двадесета
— След него! Бързо! — извика инспекторът на Кадуолъдър, когато се втурнаха в стаята. Сержантът спринтира към терасата през френския прозорец, докато Старкуедър долетя откъм преддверието. Той беше последван от Лора, която се затича към френския прозорец и погледна навън. След тях се появи Ейнджъл. И той притича до френския прозорец. Мисис Уоруик застана права на прага.