Неочакваният гост

Старкуедър погледна спокойно икономката, преди да попита:

— На какво е способна мисис Уоруик? На убийство?

Мис Бенет пристъпи към него.

— Да не би да се е опитала да ви накара да мислите така? — запита тя. — Да знаете, че не е вярно. Трябва добре да го разберете. Това не е истина.

— Е, човек никога не може да е сигурен. В края на краищата, стават такива неща — отбеляза той мъдро.

— Но аз ви казвам, че това не е истина — настоя тя.

— И откъде знаете? — попита Старкуедър.

— Зная! — отговори мис Бенет. — Мислите ли, че има нещо, което да не знам за хората в този дом? От много години живея с тях. От години, казвам ви. — Тя седна в креслото. — И съм загрижена за тях, за всички тях.

— Включвате ли и покойния Ричард Уоруик? — попита Старкуедър.

Мис Бенет се замисли за момент, после рече:

— Някога много го обичах.

Настъпи пауза. Старкуедър седна на табуретката и втренчено я погледна, преди да промърмори:

— Продължете!

— Той се промени — рече мис Бенет. — Стана изверг. Цялата му същност претърпя коренна деформация. Понякога беше същински демон.

— Да, всички май са съгласни по този въпрос — вметна Старкуедър.

— Но ако го познавахте такъв, какъвто беше някога… — започна тя.

Той я прекъсна:

— Знаете ли, не вярвам в това. Не мисля, че хората се променят.

— Но Ричард се промени — настоя мис Бенет.

— О, не, не се е променил — възрази Старкуедър. Той пак започна да крачи из стаята. — Обзалагам се, че преценката ви е погрешна в самата си основа. Аз бих казал, че дълбоко в себе си той всякога е бил демон. Бих казал, че той е от онзи тип хора, които или трябва да бъдат щастливи и преуспяващи… или… Те крият истинската си природа дотогава, докато получават каквото искат. Но дълбоко в тях лошата им жилка си стои. — Той се обърна към мис Бенет. — Обзалагам се, че винаги е бил жесток. Навярно в училище е бил хулиган. Разбира се, жените са го харесвали. Жените винаги си падат по хулиганите. И смея да кажа, садизмът му е започнал да се проявява още докато е ходел на лов за диви животни. — Той посочи към ловните трофеи по стените. — Ричард Уоруик е бил чудовищен егоист — продължи той. — Разбрах това от начина, по който всички вие говорите за него. Било му е забавно да се представя за добър човек, щедър, преуспяващ, любвеобилен и прочие. — Старкуедър не спираше да крачи. — Но абсолютно сигурно е, че лошата жилка си е била в него. И когато е станало онова нещастие, фасадата е рухнала и вие всички сте видели що за човек е бил всъщност.