Остани

когато си в непосредствена близост час след час с другия, както казват, плътта е слаба. На

няколко пъти се сближаваха по време на ухажването на Шон, дори когато Ирин и Шон

започнаха сериозна връзка, като най-после спряха веднъж и завинаги, щом двамата с Шон си

казаха „Да“ един на друг. Ала дори сега, дори след всичките тези години, чувствата си бяха

все същите и стояха непокътнати като скрито подводно течение. Миналата година, когато

трябваше да се грижи за двете си деца, след двайсет и пет годишна служба Ирин

кандидатства за ранно пенсиониране. Е, за непълна пенсия при намалена работна седмица –

един почивен ден, за да гледа децата. Брум остана част от живота й. Идваше при нея за съвет.

Молеше я за помощ по разни случаи. Обръщаше се към нея, защото въпреки че тя очевидно

се бе преместила и новият й брак я правеше щастлива, а той бе пропилял най-добрата си

възможност за истинско щастие, Брум бе все още влюбен в нея.

До компютъра стоеше фамилна фотография на Ирин, Шон, двете деца и кучето пред

елхата. Брум се насили да не подбели очи.

– Как мина срещата ти с Каси? – попита Ирин.

– Странно.

– Разкажи де.

И той й разказа. Ирин носеше светлозелено поло и розова пола, която излагаше на показ

краката й. Тя имаше великолепни крака. Погледна по начина, по който гледаше винаги, а

той се опита да се престори, че погледът й няма никакъв ефект върху него. Ирин бе

щастлива. Беше майка и бе влюбена в Шон.

Брум бе захвърлен в миналото като някой, за когото все още й пукаше и когото обичаше по

някакъв начин, ала нищо повече от това – никакви безсънни нощи заради него.

Част от Брум бе доволна от положението. Ала в по-голямата си част той бе съкрушен.

Когато свърши разказа си, Ирин каза:

– И какво разбра от всичко това?

– Не знам.

– Някакъв ключ към загадката?

Брум се замисли.

– Тя не лъжеше, но според мен премълча част от истината. Трябва да го обмисля в

дълбочина. – Той посочи с брадичка към лаптопа и файловете. – Какво откри?

Усмивката й говореше, че е открила нещо голямо.

– Видеоматериалите от охранителните камери на „Ла Крим“.

– Какво има там?

– Разглеждах ги.

Ирин натисна едно копче върху клавиатурата. Коледната фотография на семейство

Андерсън изчезна, слава на Бога, и се появи неподвижна рамка от видеото. Ирин удари друг

клавиш. Видеото се раздвижи.

Последваха две секунди тишина, а после група от очевидно пияни мъже залитнаха навън от

вратата на клуба.

– Видя ли Карлтън Флин на някое видео? – попита Брум.