Остани

– Ще я откарам.

– Мисля, че Ранди може да я върне у дома.

– Много ще ми помогне – отвърна Дейв. – Не мога да я чакам да си получи шофьорската

книжка, за да се оправя сама.

– Чувам, че би могъл.

Дейв седна и й се усмихна. Тя отвърна на усмивката му. Той потупа с ръка мястото до себе

си.

– Ще седнеш ли до мен? – попита.

– Имам да свърша още милион неща.

– Само пет минутки.

Меган седна на дивана. Дейв я прегърна с ръка и я придърпа към себе си. Тя се сгуши в него

и опря глава на гърдите му. По стар навик той прехвърляше каналите с дистанционното. Тя

не му направи забележка. Картините бързо се редуваха една след друга.

Бяха далеч от съвършенството, Меган го знаеше. В края на краищата можеха дори да не си

подобрят отношенията. Но най-после помежду им се бе възцарила честността. Тя не знаеше

докъде ще стигнат, но в този момент всичко изглеждаше доста добре. Копнееше за нормален

живот.

Харесваше й да участва в родителския график, да организира обеди, да помага на децата в

домашните им упражнения, да гледа телевизия с мъжа, когото обича. Надяваше се, че

чувствата й ще продължат дълго, ала историята на човешките отношения й казваше друго.

Отново щеше да ги обхване безпокойство. Така трябваше. Скръб, страх, страст, най-тъмните