Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
Вен чу думите й и си помисли, че сънува някаква фантазия за планината на боговете. Най-интригуващата жена, която бе познавал, жената, чиято смелост, красота и магия бяха пленили душата му, го искаше.
Искаше го в себе си.
Искаше го сега.
Да се свети името на посейдоновите топки!
Той плъзна ръка между телата им, за да провери дали и тя е готова за него, както той бе за нея и усещането за влажната й топлина по пръстите му изпрати мълния от гореща страст през цялото му тяло до члена му. Вен пъхна два пръста в нея възможно най-дълбоко и изръмжа предупредително, когато тя се загърчи в отговор. Звярът в него, повече животно, отколкото човек, който се беше бил и бе убивал векове наред, я предупреждаваше да не се опитва да бяга. Но тя му отвърна, задъхана:
— Да, още, да!
Това го убеди, че не се опитва да се измъкне и звярът се успокои, отстъпи на човека. Вен почти успя да се замисли какво по дяволите му се случваше, когато го заля нова мощна вълна похот и той изстена, тялото му се стегна, а бедрата му неволно се надигнаха.
Велики Посейдон, тя яздеше пръстите му и притискаше гърдите си към него. Той трябваше да влезе в нея преди да е умрял. Вен сгъна колене, наведе глава и хвана едно втвърдено, съвършено зърно в устата си, което засмука жадно, докато пръстите му още бяха в нея. Намери клитора й с палец и започна да го масажира в унисон с движенията на пръстите, които бяха вътре в нея. Реакцията й бе да сграбчи косата му и да изкрещи името му.
Когато Ерин експлодира около пръстите му, трепереща в ръцете му, той извика в знак на триумф и собственост, след което се обърна и прекоси стаята на една крачка, докато все още я носеше на ръце. Преди да успее да размисли или да дойде на себе си и да осъзнае, че един загрубял от битки воин никога нямаше да й бъде достатъчен, той я положи на леглото и рязко разтвори краката й. Постави ръце в долната част на бедрата й и я задържа така разкрита пред себе си. Вгледа се в гладките й, набъбнали дипли и тихо обеща, че скоро ще я вкуси. Че ще зарови лице и устни в меда й и ще я вкусва, докато тя не закрещи и не свърши в устата му.
Тя потрепери от думите му и той загуби дар слово.
Опита се да й каже колко е красива, колко е специална.
Но единствената дума, която излезе от устата му, беше:
— Моя.
Тя вдигна удавен в страст поглед към него, задъхана от оргазма, а в прелестното синьо на очите й още блещукаше желание.
— Вен?
— Моя — повтори той, неспособен нито да изговаря думи, нито да ги разбира. Тя защо бе запазила дар словото си?
Ерин помръдна, вдигна ръка да отмести кичур коса от лицето си и движението й предизвика хищника, покорителя у него, който искаше Вен да маркира тази жена.
Неговата жена.
— Моя. Сега — изръмжа той и се намести върху нея, като я погледна в очите още веднъж. Здравият му разум се опита да надигне глава, честта му — да й даде последна възможност да размисли.
Но тя му се усмихна и кимна и изрече най-красивата дума, която той беше чувал:
— Да.
Тогава той се измести така, че вече не стоеше точно пред прозореца и луната освети тялото й, разтворено пред него, като отново я превърна в богинята, която бе пред Храма на нереидите.
Той спря за миг, дълъг колкото един удар на сърцето, разбирайки на някакво примитивно ниво, че ще прави любов с богиня, превърната в човек. Без да го интересува каква цена ще трябва да плати за това.
Моя.
С един мощен тласък Вен навлезе с целия си член вътре в гладката й топлина и отново извика, извика името й, изкрещя победния си вик на древен атлантски — единственият език, който мозъкът му си спомняше.
Тя се стегна около него, обви краката си около кръста и заби пети в задника му — не го отблъсваше, а го притегляше към себе си, което той искрено приветства, о, Посейдоне, благодаря ти.
— Ерин, ако го направиш отново, ще свърша веднага като някакъв проклет младеж — предупреди я той задъхано, като спря за миг, след което осъзна, че е изрекъл думите на родния си език и ги повторила английски.
— Ами тогава ще трябва да повторим, нали така? — отговори тя, като прехапа устни, за да спре усмивката си.
Той се наведе към нея и отново намери устата й. Целува я, докато не започна да вдишва дъха й, музиката й, душата й.
— Ерин, кажи името ми. Кажи, че ме желаеш — поиска той, като бавно излезе от нея, след което отново се гмурна, и после пак, като ускоряваше ритъма в отговор на тихите стонове и въздишки, които тя издаваше под него.