Мисти

— В такъв случай е подходящо — каза Самър.

Ейнджъл повдигна вежда към мен.

— Съгласна съм.

— А какво ще кажете за мен? — Самър се изправи, за да покаже бялата си жакардова рокля със сините цветя.

— Съвършено. — Стоях между двете си приятелки и се чувствах много обикновена в изцяло черния си ансамбъл. Самър срещна погледа ми в огледалото. И двете бяхме нервни. Винаги съществуваше нищожен шанс да срещнеш момче с дарба в точната възрастова граница, но напрежението в стомаха и леките тръпки се появяваха всеки път.

„Благодаря ти — каза тя само на мен. — Знам, че искаш да го запазиш за себе си.“

„Откъде знаеш?“ Подозирах, че е претършувала ума ми, затова не бях изненадана.

„Мисти, приятелка съм ти от години, знам кога приятелката ми се интересува от момче. В очите ти — съжалявам, но е вярно — се появява онзи замечтан израз.“

Вече имах причина да знам, че нямам лице на покерджия, но бе обезпокоително да открия, че показвам чувствата си така явно.

„Самър, ако той е твоята...“

„Би могъл да е твоята.“

„Би могъл и да не е на никоя от нас, които сме в стаята... имам предвид. Ако е твоята, ще бъда наистина доволна за двама ви.“

Поне щях да се опитам да превърна това в истина, така че не лъжех.

„Аз също.“

Самър взе чантичката си.

— Готови ли сте?

Организаторите на дебатите ми повериха разнасянето на подредените върху табла напитки, което не бе най-бляскавата задача на света, но поне ми позволяваше да се смеся с останалите. Току-що бе пристигнала делегацията от Индия, всички те изглеждаха удивително в пъстроцветните си сарита и туники. Поговорих минутка с един от тях и открих, че са от Амритсар. Двама студенти от университета в Кеймбридж дойдоха да ги поздравят с добре дошли, така че аз се отдалечих. С крайчеца на окото си зърнах Ейнджъл в средата на американския отбор по дебати — всичките те момчета от Далас. Тексасците изглеждаха напълно омагьосани от тяхното английско момиче джобен формат с полюшващата се коса и експанзивните движения на ръцете. Подобно на колибри пред хранилка, Ейнджъл не можеше да стои неподвижно. Шампионите на Дания — четири изумителни момичета — бяха прицел за разговори от страна на отбора на моето училище. Никакъв шанс, момчета. От южноафриканците още нямаше и следа.

Влезе Уриел, а Тарин бе увиснала на ръката му. Сигурно и отборът на Южна Африка щеше да пристигне скоро.

Оставих таблата, за да ги прегърна.

— Здравейте. Как беше пътуването?

— Страхотно, благодаря. — Тарин стисна ръката ми, с което ненатрапчиво ми каза, че не е забравила съобщението ми. — А ти как си?