Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Сарацина се вгледал в незабуленото ѝ лице, с грим. Бил съкрушен - в очите му изглеждала гола. По-лошо от нескромността ѝ бил фактът, че на голямата маса седели и четирима мъже. От пръв поглед разбрал, че те не са бащи или братя на никоя от другите жени.
Внезапната вълна на погнуса, усещането за подло предателство, едва не го задушила и точно когато успял да я потуши, го връхлетяло буреносното отчаяние на провала - осъзнал, че е предал и излъгал доверието на баща си по най-лошия възможен начин.
Замислил се дали да не вдигне скандал на майка си пред колегите ѝ, да ѝ каже да закрие лицето си, да я дръпне да се прибира у дома - но някак си успял да накара краката си да се отдалечат. Ядосан, наранен, буквално опустошен, той отишъл в единственото убежище, което познавал - джамията, - защото отчаяно се нуждаел от съветите на имама и другите воини от Мюсюлманското братство.
Върнал се у дома късно вечерта и нарочно не бързал да стане на следващата сутрин, така че не видял майка си и сестрите си до вечерта. Странно, не споменал изобщо това, което видял в мола, но докато се хранели, майка му доловила, че нещо не е наред.
Когато момичетата си легнали, тя го попитала какво има, но той - намусен и мълчалив - отказал да говори за това. Тя си помислила, че причината е момиче, и решила да не го притиска - тя самата имала братя и знаела колко трудни са юношеските години за момчетата.
Минали няколко дни и накрая той седнал и говорил с нея. Със сведени очи ѝ казал, че след месеци на размисъл е решил да води религиозен живот и един ден - ако е такава волята Божия - да стане имам.
Тя го погледнала стъписано, но не направила опит да го прекъсне - макар мечтите ѝ за бъдещето на сина ѝ никога да не били включвали нещо такова.
Той ѝ казал, че знае колко труден е духовният живот, но че след смъртта на баща му религията му донесла по-голяма утеха от всичко друго и - както изтъкнал имамът по няколко повода - баща му би бил невероятно горд с това му решение.
Майка му знаела, че това е така, но макар то да обяснявало мълчанието му напоследък, долавяла, че има и още нещо, което го е тласнало към това решение. Нещо, което не разбирала.
Вгледала се в единствения си син - с всеки изминал ден приличал все повече и повече на баща си и тя го обичала още повече заради това, - опитала да го накара да ѝ каже всичко, но той просто издържал погледа ѝ, без да трепне.
- След две седмици ставам на шестнайсет - казал ѝ. - Но все още ми е нужно разрешението ти, за да получа паспорт. Искам да замина за Пакистан за месец.
Тя не казала нищо, била в шок. Пакистан? Защо в Пакистан?
- Ще е през лятната ваканция, така че няма да се отрази на училището ми - продължил той хладно. - Близо до Куета има прочуто медресе, което предлага идеално обучение за млади мъже. Имамът ми каза, че то ще подпомогне бъдещата ми кариера.
Майка му кимнала - имала чувството, че чува как онзи слепец го казва. Какво знаел той за сина ѝ? Момчето било високо и силно, изненадващо спортен тип, и тя силно се съмнявала, че един отдаден на религията живот ще го удовлетвори.
- Дори и да се съглася, как ще си го позволим? - казала тя, защото решила да започне с най-разумните аргументи.
- Обучението там е безплатно - отговорил той. - А имамът каза, че ще плати самолетния ми билет. Други хора от джамията обещаха да пишат на приятели, за да ми уредят място за спане.
Тя прехапала устна - би трябвало да го очаква, да е подготвена за нещо такова.
- Кога искаш да заминеш? - попитала.
- След десет дни - отговорил той, сякаш я предизвиквал да каже, че е прекалено рано.
- Кога?!
- След десет дни - повторил той, макар да знаел, че е чула много добре.
Трябвало да мине малко време, та тя да спре бясното думкане на сърцето си. Едва тогава опитала да укроти страха си - страха, че ако не му помогне, между тях може да зейне бездна, която никога да не се запълни.
- Е? Какво ще кажеш? - попитал той с достатъчно агресивен тон, та тя да разбере, че трябва да даде отговора, който той очаква.
- Никога няма да застана на пътя на такава достойна амбиция - отговорила тя. - Обаче имам свои собствени тревоги, така че искам да се срещна с имама, за да се уверя, че условията ме удовлетворяват. От това ще зависи и окончателният ми отговор.
Той се усмихнал мило и станал.
- Няма проблем. Той очаква да му се обадиш.
След два дни, успокоена след срещата си с имама, тя подписала заявлението за ускорено издаване на паспорт и още същия следобед младежът отишъл в офиса на пакистанските авиолинии, за да си купи билет.