Отвъд стената на съня

След Таран-Иш в Сарнат имало множество върховни жреци, ала големият каменен идол с цвета на езерните води така и не бил открит. Изминали столетия и Сарнат се превърнал в голям и процъфтяващ град. Жителите му се радвали на мир и благоденствие и само жреците и немощните старици помиели знака, нарисуван от Таран-Иш върху хризолитовия олтар. Между Сарнат и Иларнек минавал керванен път и сарнатците разменяли добиваните от земните недра злато и сребро за други метали, одежди, скъпоценности, книги и сечива. Градът бил средоточие на могъщество, красота и култура; армиите му завладявали съседните градове и не след дълго управниците на Сарнат станали властелини не само на целия Мнар, но и на голяма част от съседните земи.

Величественият Сарнат будел удивление и възхита по целия свят. Високите му стени били съградени от полиран мрамор, добит в разположената край града каменоломна. Те достигали триста лакътя на височина и седемдесет и пет лакътя на широчина, така че в горната им част спокойно можели да се разминат две големи колесници. Стените се простирали на дължина от петстотин стадия40, опасвайки целия град, и прекъсвали само пред езерото, където бент от зелен камък предпазвал Сарнат от езерните води, които всяка година — по време на празненствата по случай разрушаването на Иб — незнайно защо се разпенвали и връхлитали града на огромни вълни. В Сарнат имало сто улици — петдесет надлъжни, простиращи се между езерото и градските порти, откъдето започвал керванният път, и петдесет напречни, които ги пресичали. Повечето били застлани с плочи от оникс41, а онези, където минавали слоновете, конете и камилите, били павирани с гранит. Всяка улица, водеща началото си от езерото, завършвала с бронзови порти в другия край на града, украсени с фигури на лъвове и слонове, издялани от неизвестен днес камък. Къщите в Сарнат били построени от глазирани цветни тухли и халцедон42 и всяка имала градина с малко езерце, чиито стени и дъно били облицовани с планински кристал. Самите постройки се отличавали с необикновена архитектура и пътешествениците, дошли в Сарнат от Траа, Иларнек и Кадатерон, захласнато съзерцавали увенчаващите ги сияйни куполи.

Ала най-величествените съоръжения в този град били чертозите, храмовете и градините, построени по време на господството на великия владетел Зокар. И най-скромният дворец в Сарнат превъзхождал по пищност и великолепие всеки от палатите в съседните Траа, Иларнек и Кадатерон. Чертозите в Сарнат били толкова високи, че на всеки, който пристъпвал вътре, му се струвало, че се възнася в небесата, а стените им били украсени с гигантски стенописи, изобразяващи властелините на града и поведените от тях армии. В залите се възвисявали безброй колони, издялани от цветен мрамор и отличаващи се с невероятно изящество и красота, а в изумителните фонтани и водоскоци ромонели благоуханни водни струи. Подовете били покрити с мозайки от берил, лазурит, сардоникс и други пъстроцветни камъни, създаващи впечатлението, че човек се разхожда из девствени горски кътчета, отрупани с екзотични цветя.