Отвъд стената на съня

След пладне пристъпихме към задълбочено и внимателно проучване на невидимия архитектурен комплекс… или по-точно капан. Като използвахме дълги шнурове за маркиране на отделните коридори, съставихме подробна карта на лабиринта за нашите архиви. Сложността на замисъла му и майсторството на изпълнение бяха наистина впечатляващи. Успяхме да вземем проби от невидимото вещество и ги изпратихме в лабораторията за химически анализ — най-вероятно тези сведения ще ни помогнат при атаката над многобройните градове на рептилоподобните. Диамантените ни свредла тип „С“ успяха да проникнат в необикновения материал, а работниците от аварийния екип вече зареждат динамита, подготвяйки съоръжението за взривяване. Когато си тръгнем от тук, от невидимото здание няма да е останало нищо. То трябва да бъде разрушено из основи, защото представлява сериозна заплаха за въздушния и другите видове транспорт.

Внимателното разглеждане на плана на лабиринта навява мисълта за жестока ирония, изиграла съдбоносна роля не само в съдбата на Дуайт, но и в тази на Станфийлд. Когато се опитвахме да открием достъп до втория труп, не можахме да проникнем при него отдясно, но Маркхайм намери изход от първото вътрешно помещение на около четири метра и половина от Дуайт и на метър и половина от Станфийлд. От там започваше дълъг коридор (който ние проучихме едва впоследствие), в чиято дясна стена се натъкнахме на още едно отверстие, което ни отведе право при тялото. Следователно Станфийлд би могъл да се измъкне навън, изминавайки едни никакви си пет-шест метра, стига само да се бе възползвал от изхода, намиращ се точно зад него — изход, който клетникът не е успял да открие, защото е бил сломен от собственото си изтощение и отчаяние.