![Неуговорени срещи [сборник] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/4/7/neugovoreni-sreshchi-sbornik-download.jpg)
Неуговорени срещи [сборник]
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Неуговорени срещи [сборник]». Краткое содержание книги:
Пикник на обочине, 1972
Охлюв по стръмното
Улитка на склоне, 1966
Бръмбар в мравуняка
Жук в муравейнике, 1979
Милиард години до свършека на света
За миллиард лет до конца света, 1976
— Е, тъй да е — каза той решително. — Всеки за себе си, а бог за всички. И за нас ще стигне…
Припряно, за да не се откаже отново, пъхна съда в кепето, а кепето зави в коженото яке. После застана на колене и като натисна с рамо, леко наклони телефонната кабина. Дебелият вързоп влезе в дупката и остана още доста място. Той внимателно пусна кабината, разлюля я с две ръце, за да се намести добре, стана и изтърси панталоните си.
— Туйто — каза той. — Стига толкова приказки.
Мушна се в нажежения зной на кабината, пусна монета и набра номера.
— Гута — каза той. — Не се тревожи, моля ти се. Пак ме спипаха. — Чу я как изпъшка и бързо заговори: — Ами, дребна работа, седем-осем месеца… и със свиждане… Ще изкараме. А без пари няма да останеш, пари ще ти изпратя… — Тя още мълчеше. — Утре ще те извикат в комендантството, там ще се видим. Доведи Маймунката.
— Обиск ще правят ли? — глухо попита тя.
— Ако щат, да правят. В къщи е чисто. Все едно, горе главата… Като си взела за мъж сталкер, няма да се оплакваш. Е, до утре… И да знаеш — не съм ти се обаждал. Целувам те.
Той рязко окачи слушалката и няколко секунди стоя, замижал с всички сили и стиснал зъби така, че ушите му бучаха. После отново пусна монета и набра друг номер.
— Слушам ви — каза Пресипналия.
— Обажда се Шухарт — каза Редрик. — Слушайте внимателно и не ме прекъсвайте…
— Шухарт ли? — доста естествено се учуди Пресипналия. — Какъв Шухарт?
— Казах ви, не ме прекъсвайте! Пипнаха ме, избягах и сега отивам да се предам. Ще ми лепнат две години и половина или три. Жена ми ще остане без пари. Вие ще я осигурите. Така че да няма нужда от нищо, разбрахте ли? Питам ви, разбрахте ли? Близо до мястото, където се срещнахме първия път, има телефонна кабина. Тя е единствена наоколо, няма да я сбъркате. Порцеланът е под нея. Ако искате, го вземете, ако искате — не го взимайте, но жена ми не трябва да се нуждае от нищо. С вас още много работа ще вършим. Но ако се върна и науча, че не сте играли честно… Не ви съветвам да играете нечестно. Разбрахте ли?
— Разбрах ви — каза Пресипналия. — Благодаря. — После, като се забави малко, попита: — Да ви наемем ли адвокат?
— Не — каза Редрик. — Всичките пари до последния грош дайте на жена ми. Бъдете здрав.
Той закачи слушалката, огледа се, напъха ръцете си дълбоко в джобовете на панталона и без да бърза, тръгна нагоре по „Рудничарска“ покрай безлюдните заковани къщи.
3. Ричард Х. Нънан, 51-годишен, представител на доставчиците на електронна апаратура за Мармънтския филиал на Международния институт за извънземни култури
Ричард Х. Нънан седеше на бюрото си в своя кабинет и рисуваше дяволчета в огромния си делови бележник на бизнесмен. При това съчувствено се усмихваше и кимаше, без да слуша посетителя. Той просто чакаше да му се обадят по телефона, а посетителят, доктор Пилман, вяло го мъмреше. Или си въобразяваше, че го мъмри. Или се мъчеше сам да повярва, че го мъмри.
— Всичко това ще го имаме предвид, Валентин — каза накрая Нънан, като дорисува десетото дяволче, за да закръгли бройката и затвори бележника. — Наистина е безобразие…
Валентин протегна тънката си ръка и старателно изтърси пепелта от цигарата в пепелника.
— И какво по-точно ще имате предвид? — вежливо попита той.
— Всичко, което казахте — весело отвърна Нънан, отпускайки се назад в креслото. — До последната дума.
— А какво казах?
— Това не е важно — продума Нънан. — Каквото и да сте казали, всичко ще бъде взето предвид.
Валентин (доктор Валентин Пилман, носител на Нобелова награди и тъй нататък) седеше пред него в дълбокия фотьойл, дребничък, фин, старателен, без никакво петънце на велуреното яке, без никаква гънка на обтегнатия панталон, с ярка риза, строга едноцветна вратовръзка и лъщящи обувки, на тънките му бели устни играеше ехидна усмивка, огромни тъмни очила скриваха очите му, а черната коса над широкото му ниско чело беше подстригана „канадска ливада“.
— Според мен напразно ви дават вашата фантастична заплата — каза той. — Нещо повече, Дик, според мен вие сте и саботьор.
— Ш-ш-шт! — прошепна Нънан. — За бога, не говорете толкова високо.
— Наистина — продължи Валентин. — Вече доста време ви наблюдавам: вие изобщо не работите…