Душата на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Душата на звяра». Краткое содержание книги:
Гласуването на Закона за Породите наближава. Работата на Киова е да наблюдава Аманда, дъщерята на президента — да гледа, но да не пипа.
За мъж, който няма нищо, Аманда Мейрън е утоляване на глада, който го измъчва, сбъдването на всяка негова мечта — неща, в които никога не е смеел да вярва. Това, което чувства към нея, е повече от похот, повече от любов. Тя вдъхва живот в коравото му сърце, разтапя леда, който го защитава цял живот, и докосва част от него, за която е мислил, че е умряла заедно с душата му.
Аманда пое дълбоко дъх.
— Кога ще мога да говоря с баща си? — Тя гледаше предпазливо към Меринъс.
— Точно в момента Калън урежда този въпрос — обеща другата жена. — Трябва да бъдем сигурни, че телефонните линии са обезопасени и да се уверим, че няма начин никой да засече разговора. В момента най-големият ни приоритет е твоята сигурност, Аманда.
Аманда преглътна мъчително, погледът й трепна към аристократичните черти на учения, след това към умореното съчувствено лице на лекарката.
— Добре. Да приключваме с това. — Тя издиша тежко.
— Госпожице Мейрън, необходимите проби и прегледът няма да протекат без известен дискомфорт — предупреди я доктор Грейс, гласът й беше мек, а сивите й очи — притеснени. — Разгонването създава няколко различни хормона, които ние успяхме да идентифицираме и изолираме. Един от тях е изключителна чувствителност към всяко докосване, различно от това на половинката. Хирургическите ръкавици помагат, но на химията на тялото не й отнема много време да установи факта, че е докосвано от чужд човек. И реагира с болка.
— Да. Вече сме пробвали, правили сме това — промърмори Аманда уморено. — Нека просто да приключваме. Всичко това започва да ми лази по нервите.
А нуждата за Киова изобщо не помагаше. Всеки би решил, че в положението, в което се намира, вагината й ще е напълно суха, помисли си кисело тя. Вместо това обаче, беше почти толкова готова и нетърпелива, колкото бе първият път.
— Добрата новина е, че тялото бавно се приспособява към хормоните — разкри Серена. — След това, ако следвате същия модел, както Меринъс, Рони, Шера и Елизабет, ще забележите намаляване на възбудата и симптомите й, докато отново настъпи овулация.
Аманда примигна учудено към лекарката, преди да се обърне към Меринъс.
— Никога не изчезва? — попита тя ужасено.
Устните на Меринъс се извиха развеселено.
— Не напълно. Но наистина не е толкова зле. Предразполага за някои порочни истории преди лягане — тя завърши с гърлен смях.
— Това е кошмар — въздъхна Аманда, прокарвайки пръсти през косата си, и погледна отново към лекарката. — Добре, нека просто да приключваме с това.
— Ще използваме спалнята — Серена вдигна чантата, която докторът бе донесъл, и последва Аманда към посочената стая.
Беше ужасяващо. Един час по-късно, Аманда беше обляна цялата в пот. Агонията се движеше през тялото й, докато тя се насилваше да сдържа виковете си, издържайки първия вагинален преглед и събирането на течност от агонизиращия канал. Прегледът на гърдите й я накара да прехапе устни, докато усети вкуса на кръв. Усещаше сякаш игли — не, ножове — се забиват в стягащата се плът, докато ръцете на лекарите ги изучаваха внимателно.
Най-сетне роклята й скриваше голотата й и тя седна на ръба на леглото. По страните й се застичаха сълзи, когато доктор Грейс пристегна с една гумена връв горната част на ръката й и започна да подготвя вената й за взимане на кръв.
Болеше я. Господи, никога не я бе боляло по такъв начин. Всяка клетка, всеки нерв в тялото й крещеше срещу докосването, докато тя се мъчеше да потисне виковете, напиращи в гърлото й. Аманда гледаше как иглата се приближава към кожата й и очите й се разшириха, виждайки движението почти на забавен ход. Острото връхче се приближаваше и приближаваше. Тялото й бушуваше, стомахът й се свиваше от болка.
Секунда преди да докосне кожата й, една широка длан стисна китката на учения и около тях отекна силно, разярено ръмжене. Аманда проследи ръката до лакътя, нагоре към широките рамене, чак до черните, освирепели очи на човека, който се взираше в тях.
— Киова — Меринъс влезе в стаята след него, — не е толкова зле, колкото изглежда.
Мъжът обърна главата си, черната му коса падна на рамото, а устните му се отдръпнаха назад и той изръмжа отново. Един животински, притежателен звук, срещу който дори Аманда нямаше намерение да протестира.
Иглата падна от ръката на Серена, когато тя погледна Аманда шокирано.
— Мамка му, разкарайте се от нея — нареди той остро, издърпвайки бавно назад другата жена. — Махнете вашите игли и проби, опаковайте ги и си тръгвайте. Веднага. Ако се върнете без аз да съм ви разрешил, ще ви убия.
Киова наистина го мислеше. Аманда можеше да го види в напрегнатите линии на тялото му, в яростта, излъчвана от гласа му.