Душата на звяра

Младата жена не беше сигурна как е свалил роклята, но точно сега това не я интересуваше. Всичко, за което я бе грижа, беше да го докосва, да чувства топлината на тялото му и желанието, бушуващо в кръвта й.

Устните му бяха върху нейните, езикът му споделяше интригуващия, пристрастяващ вкус на мед и подправки, докато Киова я полагаше на леглото и се отпускаше върху нея. Той също беше гол. Аманда се зарече, че следващият път ще разбере как успява да съблече и двама им толкова бързо.

— Не прибързвай — изръмжа той, когато жената се потърка в него, като погали зърната си в гръдния му кош и се задъха от удоволствие.

— Аз? — изпъшка тя в отговор. — Не съм аз тази, която има някакъв откачен афродизиак, който се излива от мен. Вината е твоя.

Киова изсумтя, един определено мъжки звук на раздразнение, който накара усмивката да замръзне на устните й. Но очите му бяха присвити от потиснат смях, когато се надигна, за да погледне към нея и черните ириси бяха изпълнени с нежност, въпреки огъня, който гореше в тях.

— Наблюдавах те една седмица преди да се опитат да те отвлекат — прошепна Киова, а дланта му улови бузата й. — Следвах те до училище всяка сутрин, следвах те вкъщи всяка вечер. Ако излезеше, аз бях по петите ти, докато не стигнеш до крайната си цел, после обратно, докато се прибереш вкъщи. За една седмица, аз те слушах да се смееш със съседите ти, да говориш на децата им. И всеки път, когато те видех, желанието към теб нарастваше вътре в мен. Без афродизиак. Без усложненията на разгонването. Просто мъж, който бавно се влюбва в една жена, която няма право да обича.

Ръцете й се стегнаха на раменете му, докато се взираше шокирано нагоре към него.

— Миналата вечер, докато гледах как даваш онези лакомства на децата, които идваха пред вратата ти, бях толкова твърд, че бях на път да се пръсна в дънките си. Можех да видя толкова много живот в теб, толкова възхищение и радост, че исках сам да те отвлека и да се насладя на всяка капка от това. Да бъда чифтосан с теб не е трудност за мен, Аманда. Но никога нямаше да ти сторя това, ако знаех какво ще ти причини целувката ми.

И ето го мъжът. Без гняв, без съжаление, просто посочващ истината, каквато бе в неговите очи. Това не би трябвало да нарани сърцето й. Не би трябвало да я накара да желае неща, които тя знае, че не могат да бъдат реални.

Аманда преглътна бучката, която се появи в гърлото й, и потисна сълзите, които щяха да напълнят очите й. Ръката й се премести от рамото му, а пръстите й погалиха грубите му кадифени устни.

— Би трябвало да те отблъсна — прошепна тя дрезгаво. — Не би трябвало да бъдеш отговора на всичките ми сексуални фантазии и в същото време да нараняваш сърцето ми, Киова.

Веждата му се изви бавно.

— Отговорът на всичките ти сексуални фантазии? — попита той и изкуствената игривост в гласа му разкъса душата й.