Записки на стария мръсник
- Автор: Буковски Чарлс
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Прозорец" ЕООД
- ISBN: 954-733-434-4
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Записки на стария мръсник». Краткое содержание книги:
Буковски е един мъдър глупак, който говори откровено за безмислието и красотата на живота
Пъблишърс Уикли
П.С. – не можеш да чукаш птица, ако не можеш да я хванеш.
Най-хубавото на модерната газова сушилня за дрехи е, разбира се, начинът, по който суши дрехите, а Кралят ме ритна в задника пет пъти, един два три четири пет, и аз се озовах в Атланта. Много по-зле от Ню Йорк, по-разбит, по-луд, по-болен, по-слаб; шансовете ми колкото на някоя 53-годишна курва или колкото на паяк в горски пожар, така или иначе, вървях по улицата, беше нощ и беше студено и на Господ не му пукаше, и на жените не им пукаше, и на тъпия редактор не му пукаше, на паяците не им пукаше, те не можеха да пеят, не знаеха името ми, но студът го знаеше и улиците ближеха корема ми, студен и празен, хаха, улиците знаеха доста, и аз вървях в калифорнийска бяла риза (стара) и навън беше кучи студ и аз почуках на една врата, беше около 9 вечерта, близо 2 000 години след като Христос се беше отказал, и вратата се отвори и се показа мъж без лице. Казах трябва ми стая, виждам, че имате табела "стаи под наем", той рече не ме кефиш. Така че не искам да ме безпокоиш.
Всичко, което искам, е стая, казах, много е студено, ще ти платя, може да нямам достатъчно пари за цяла седмица, но просто искам да избягам от студа, не е лошо, че ще умра, лошо е, че се чувствам изгубен.
Майната ти, отвърна той. Вратата се затвори.
Вървях по улици, чиито имена не знаех, не знаех накъде да вървя, тъгата идваше оттам, че нещо не беше наред, и аз не можех да го формулирам, висеше в главата ми като Библия, каква шибана безсмислица, какъв начин да те объркат. Никаква географска карта, никакви хора. Никакъв звук, само оси. Камъни, стени, хуят и топките ми се мандахерцаха безчувствено, можех да изкрещя на улицата каквото и да е и никой нямаше да чуе, на никого нямаше да му пука.
Не че трябваше да им пука. Не молех за любов, но имаше нещо много странно. В книгите никога не се говори за това. Родителите никога не говорят за това. Но паяците знаеха. Майната му.
За пръв път забелязах, че всяко нещо, ПРИТЕЖАВАНО ОТ НЯКОГО, има КЛЮЧАЛКА, всичко беше заключено. За поука на крадците и скитниците, и ненормалните, Америка Прекрасната.
След това видях една черква, не обичам кой знае колко черквите, особено когато са претъпкани с хора. Но в 9 вечерта не ми се вярваше да е така. Качих се по стълбите.
Хей, хей, жено, ела да видиш какво е останало от мъжа ти.
Можех да седна там и да подишам вонята, вероятно да намеря някакъв смисъл в Господ, вероятно да му дам шанс. Дръпнах вратата.
Шибаното нещо бе заключено, слязох обратно по стълбите.
Продължих да вървя по улиците, завивайки на ъглите без причина, продължих да вървя, сега беше върху ми. Стената. Мъжете се страхуват от нея. Не само от това да не бъдат допуснати някъде, но също и от липсата на приятел, та нищо чудно, помислих си, че от това може да ти се дръпне лайното от страх, да те убие. Евтиният им трик е да се намъкнат и да се лепнат, ти имай всякакви видове карти в портфейла си. Пари, застраховка, автомобил, легло, прозорец, тоалетна, котка, куче, цвете, музикален инструмент, свидетелство за раждане, неща, заради които да се ядосваш. Врагове, поддръжници, чували с брашно, клечки за зъби. Здрав задник, вана. Фотоапарат, вода за уста. О, боже, ооооо. Ключалки (потъни в тях, плувай, изтъркай им гърба) (всичко, което имаш – натъпчи го в себе си като чифт перки, гумени криле, резервен кур в лекарско шкафче).
Минах по малък мост и видях друга табела "СТАИ ПОД НАЕМ", отидох до къщата, почуках, разбира се, че почуках. Какво си мислите, че щях да направя? Да му ударя един танц в тази калифорнийска бяла риза и с готиния ми измръзнал задник?? Да, вратата се отвори, стара жена, твърде студено беше, за да забележа дали има лице или не. Предполагам, че нямаше, работех с проценти, скапан математик с измръзнал задник, потърках устни за момент и после продумах: виждам, че давате стая под наем. Ъхъм. ѝ?
– Имам причини да вярвам, че може би ми е нужна стая.
– Нужен ти е долар и четвърт.
– За една нощ?
– За една седмица.
– За седмица?
– Точно така.
– Исусе.
Извадих долар и четвърт, останаха ми два-три долара, надникнах в къщата, Исусе. Вътре гореше голям огън. Пет стъпки широк и три висок, нямам предвид, че къщата гореше, гореше там, където му беше мястото, вълшебна камина. Душата ти може да си дойде на място само като гледаш огъня, можеш да наддадеш два паунда, без да ядеш, само като гледаш огъня, край него стоеше някакъв старец, можех да го видя окъпан от червените отблясъци на огнените сенки, майчице. Устата му висеше отворена, май не знаеше къде се намира, горкият дявол, горкият стар дявол, пристъпих крачка напред, разкарай се, каза старицата.