Светът на призраците

— Какво? — Сайлънс тъпо се вторачи в Гарвана. — Щом Стражите не са под контрола на компютрите… значи действат самостоятелно. Но това не е възможно. Не е възможно!

— Ти ли ще им го кажеш, или аз да опитам? — заяде се Гарвана.

— Мамка му, Гарван, направи нещо! Това чудо ще ни убие и двамата!

— Да — тихо промълви предателят. — Май натам отиват нещата, Капитане.

В другия край на коридора Фрост отчаяно се мъчеше да откопчи стоманените пръсти от крака си. Вторият робот почти я достигаше, но тя не можеше да се отскубне. Изръмжа беззвучно и яростно съсече металната ръка през китката. Метна се тромаво встрани от посягащия робот, успя да се задържи на крака. Отрязаната ръка още стискаше глезена й. Това означаваше, че тя нямаше никаква надежда да изпревари преследвача си, но и без това не й допадаше да се спасява безславно с бягство. Замахна с мономолекулярния нож към наближаващия Страж, острието отскочи от силовия щит. Фрост сви рамене и пак се изплъзна от хватката на машината. Изглежда Стражите бяха програмирани да се учат от опита си. Всъщност тя се чудеше защо още беше жива. С няколко бързи замаха наряза и махна от крака си металните пръсти, след миг вече се търкаляше по пода, а лъчите на разрушителите пронизаха въздуха, където стоеше преди. Веднага се изправи, само за да избегне още изстрели.

Но както се привеждаше и скачаше, една мисъл все я измъчваше. Да, Стражите бяха бързи, ала съвсем не толкова, колкото тя си представяше досега. Недостатъчно бързи. А това й подсказа една идея. Роботите имаха силови щитове, но ги използваха само да отбиват лъчи от разрушители. Явно според тях останалото не беше прекалено опасно. Фрост се ухили зло и издърпа ударна граната от колана си. Приклекна под поредния лъчев залп, със скок се прехвърли над идващия Страж и падна на гърба на обезглавения, който сляпо шареше в търсене на жертва. Зареди гранатата, пъхна я в дупката на шията му и се отблъсна от робота. Приглушен взрив, струи дим от металното туловище. Стражът обаче не се сгромоляса. Фрост не вярваше на очите си. Какво ли още можеха да понесат тези изчадия?

Сайлънс и Гарвана отстъпваха от Стража, но в един момент вече опряха гърбове в стената. Нямаше накъде да бягат. Гарвана изви глава към Сайлънс.

— Капитане, май ми свършиха хрумванията. Ако си приготвил някакъв чудодеен план за последната минута, сигурно е време да го споделиш.

— Извинявай, надявах се на тебе.

Гарвана изобрази нещо като усмивка.

— Джон, би трябвало отдавна да си се вразумил.