Светът на призраците
- Автор: Грин Саймон
- Серия: twilight of the empire #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Орфия
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Гарвана издигна своя есп, колкото посмя, силно сви психокинезата си и проби дупка през туловището на преследващия ги Страж. Ударът раздруса робота, но не го повали.
— Няма ли начин да се справим с тези измишльотини? — попита Гарвана.
— Всъщност няма — отговори Сайлънс. — Изумен съм, че оцеляхме толкова дълго. Би трябвало да са непобедими. Но ти никога не си се притеснявал от подобни дреболии.
Стражът ги нападна и отново трябваше да се изплъзват.
Диана се свиваше зад силовия си щит и трепереше неудържимо, а трима Стражи вървяха към нея. Двамата щурмоваци вече бяха стреляли безрезултатно с разрушителите си и сега също им оставаше само да се прикриват с щитовете си и да се озъртат трескаво за спасителен изход. Стражите вървяха непоколебимо по заразения с чуждоземен живот коридор, съсредоточени само в избраните мишени. Рипър изтръгна граната от колана си, зареди и я хвърли между трите машини. Избухна само секунда по-късно, задушаващ дим и късчета чудновата плът запълниха коридора. Стасяк стисна ръката на Диана и я повлече след себе си. Заедно с Рипър свиха в странично отклонение, по-далеч от пушеците и тримата невредими Стражи, крачещи към тях.
Докато бягаха към вътрешността на второто ниво, странните промени все повече се набиваха на очи, но Диана беше твърде заета да изкашля дима от дробовете си, за да отдели достатъчно внимание на заобикалящото я. Сълзите по бузите й не се дължаха само на разяждащия пушек, а и на потреса. Никога не бе виждала нещо по-убийствено делово от Стражите. Плашеха я чак до някакво смътно първично кътче в съзнанието — примитивен ужас, който не оставяше място за друго решение освен бягството. Стражите въплъщаваха всичко в Империята, което й внушаваше подчинение и я заплашваше. Те бяха груби символи на властта, безмилостна също като правосъдието и възмездието. Не би могла да вдигне ръка срещу тях, както не би могла да се отърси от дълбоко заложените в душата й хипнотични заповеди.
Щурмоваците забавиха крачка, след като димът зад тях се разсея, но пак чуваха шума от неумолимия устрем на Стражите. Стасяк извади отнякъде малка капсула и я натика в пресъхналото си гърло, сгърчил лице от усилието да преглътне. Предложи една и на Рипър, който се справи по-лесно. Стасяк се ухили на Диана, очите му вече се изцъкляха от стъклен блясък.
— Просто дреболийка, за да имат тружениците на войната малко предимство. Ти искаш ли?
Диана поклати глава. Не се доверяваше на бойните дроги. Стасяк сви рамене и я дръпна, за да продължат.
— Твоя работа. Но недей да ни бавиш, иначе ще трябва да те зарежа. Нали така, Рип?
Рипър кимна отсечено, без да се обръща, и Диана напрегна сили да не изостане от щурмоваците, докато си проправяха път по коридор, наситен с посетите от пришълците израстъци. Висящите паяжини ставаха все по-гъсти, лепнеха по хората, които бяха принудени да ги откъсват от телата си. Непознатите форми на живот нататък избуяваха по-диво, коридорът се стесняваше неприятно. Диана си каза, че може би вече не са в базата, че са попаднали в някакъв враждебен нов свят. Но Стражите ги преследваха и тук. Чуваше стъпките им. Все по-чуждият на вид коридор въобще не ги забавяше. Хората пак кривнаха в едно отклонение и се натъкнаха на издута плътна тъкан. Тя ги принуди да спрат. Щурмоваците захванаха да секат гъбестата преграда с мечовете си, но тя просто поглъщаше ударите на остриетата. Обърнаха се и впиха погледи в коридора. Стасяк глътна още една капсула. Стъпките на металните ходила отекваха ясно в тишината.
Рипър тупна Стасяк по рамото и посочи тавана. Онзи го зяпна озадачено, но изведнъж лицето му светна, а Рипър вече се прицелваше с оръжието си. И двамата насочиха разрушителите към мястото над началото на отклонението, откъдето трябваше да се появят Стражите. Диана стоеше зад тях, заслушана в бръмченето на своя силов щит, и се стараеше да спре треперенето на ръцете си. Стражите се показаха иззад завоя, Рипър и Стасяк стреляха по тавана над тях.
Зловещите израстъци се пръснаха, таванът се разпука. От множеството къси съединения в електрическите системи из въздуха запращяха ярки искри, сякаш половината от горния етаж рухна върху роботите и ги погреба под тонове отломки. Щурмоваците и есперката се взираха мълчаливо в облаците прах, внезапно Диана изненада сама себе си с мощен ликуващ крясък. Щурмоваците се разсмяха и също се развикаха. Изключиха силовите си щитове и се прегърнаха, замаяни от облекчението. Но млъкнаха изведнъж. Купчината се размърда. Разтрошен метал и разкъсана плът падаха от надигащия се Страж. По синкавата стомана личаха само няколко драскотини.