Артас: Възходът на Крал-лич
- Автор: Голдън Кристи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Артас: Възходът на Крал-лич». Краткое содержание книги:
Но невинаги е било така. Много преди душата му да се слее с тази на оркския шаман Нер’зул, Крал-лич е бил Артас Менетил, принц на Лордерон и достоен паладин на Сребърната ръка.
Когато заразата на немъртвите заплашва всички, които обича, Артас е принуден да тръгне на обречен поход в търсене на рунически меч, който ще му осигури нужната сила, за да спаси родната си земя. Но целта на пътешествието му ще изиска тежка цена от новия си господар и това ще отприщи едно ужасяващо проклятие. Пътят на Артас ще го поведе към арктическата пустош до Замръзналия трон, където той накрая ще срещне най-тъмната съдба…
Приближиха се бавно, давайки време на стопаните да ги забележат и да се подготвят да ги посрещнат. Ако бяха изолирани и ако заразата наистина ги беше застигнала, сигурно щяха да се притеснят от голяма група хора, нахлуваща в земята им. Артас огледа района, докато наближи стопанството.
— Вижте — каза той, сочейки пред себе си. — Портата е разбита и животните ги няма.
— Това не е добър знак — измънка Джейна.
— Нито пък някой излиза да ни посрещне — допълни Фалрик. — Или да ни нападне.
Артас и Джейна размениха погледи. Артас даде знак на групата да спре.
— Поздрави на всички ви! — извика той със силен глас. — Аз съм Артас, принц на Лордерон. С хората ми не сме тук, за да ви навредим. Моля ви, излезте, за да поговорим — имаме въпроси, касаещи вашата сигурност.
Мълчание. Вятърът се усили, поваляйки тревата, която трябваше да е пасище за говеда или овце. Единственият доловим звук беше този от леката му въздишка и потракването на брони, докато всички помръдваха нервно.
— Тук няма никого — заяви Артас.
— Или може би са твърде болни, за да излязат — отговори Джейна. — Артас, трябва поне да отидем да проверим. Може да се нуждаят от помощ.
Артас погледна към хората си. Никой от тях не изглеждаше готов да влезе в къща, която може да е пълна със заразноболни, нито пък той самият. Но Джейна беше права. Това бяха негови хора. Той се беше заклел да им помага. И така щеше да стори, каквото и да означаваше това.
— Хайде — каза той и пое напред.
Джейна го последва.
— Не, ти остани тук.
Тя намръщи златистите си вежди.
— Казах ти, че не съм малка крехка фигурка, Артас. Изпратена съм да проуча заразата и, ако тук наистина има жертви, трябва да ги видя с очите си.
Той въздъхна и кимна.
— Добре тогава.
Артас пое направо към стопанството. Почти бяха стигнали градината, когато вятърът смени посоката си. Вонята беше ужасна. Джейна покри устата си и дори Артас едва се сдържа да не му се догади. Беше противната, сладникава миризма на кланица — не, дори не беше толкова прясна, беше воня на мърша. Един от мъжете се обърна и повърна. Артас положи всички усилия да не направи същото. Гнусната миризма се носеше от къщата. Вече беше ясно какво се е случило с обитателите й.
Джейна се обърна към него, пребледняла, но непоколебима.
— Трябва да изследвам…
Отвратителни звучни крясъци изпълниха въздуха, напоен с вонята на смърт, когато от къщата изскочиха някакви неща. Изведнъж чукът на Артас заблестя и той присви очи от светлината му. Обърна се, вдигна чука и се взря в очните орбити на ходещия кошмар.
Беше облечен в измачкана риза и работен гащеризон, а вместо оръжие размахваше коса. Едно време това е било фермер. Но това е било, когато е бил жив. Сега очевидно вече беше мъртъв, сиво-зелената плът се лющеше от костите му, а загнилите му пръсти оставяха петна по дръжката на косата. Черни, съсирени течности прокапваха от гнойните му мехури, а гъргорещият му вой изпръска с кръв и гной незащитеното лице на Артас. Той толкова се шокира от гледката, че едва успя да замахне навреме с чука, преди да бъде прободен с косата. Вдигна благословеното си оръжие точно навреме, за да парира фермерското сечиво и да стовари светещия чук в тялото на ходещия мъртвец. Нещото се просна на земята и не помръдна повече.
Но други се появиха на негово място. Артас дочу бързото издайническо свистене на огнените кълба на Джейна и изведнъж към отвратителните зловонни изпарения се добави миризмата на горяща плът. Навсякъде около него се чуваха удари на оръжия, бойни викове и пращене на пламъци. Един от подпалените трупове се сгромоляса в къщата. След малко отвътре започна да се появява пушек. Това беше…
— Всички вън! — извика Артас. — Джейна! Подпали къщата! Изгори я до основи!
Въпреки ужаса и паниката, обхванали мъжете — войниците бяха обучени за битка, но не и за подобно нещо — заповедите бяха чути. Мъжете се обърнаха и побягнаха от къщата. Артас погледна към Джейна. С присвити устни и съсредоточена върху къщата, тя призоваваше огъня в малките си ръце, сякаш пламъците бяха невинни цветя.
Огнено кълбо с големината на човек се пръсна в къщата. Тя избухна в пламъци и Артас вдигна ръка, за да предпази лицето си от въздушната струя. Няколко от съживените трупове бяха останали вътре. За миг Артас се загледа в големия пожар, без да може да откъсне очи от него, но после се насили да се обърне и да довърши останалите, които бяха избегнали кладата. Всичко приключи за няколко секунди, след които всички неща бяха мъртви. Този път наистина мъртви.