Розариум
- Автор: Томов Георги
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2346-9
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Розариум». Краткое содержание книги:
Един мъж е поставен на кръстопът — трябва ли да пожертва себе си в името на семейството? Има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение? Къде е границата на човешкия морал?
Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов — така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Рhilosophorum — философската база на алхимията.
Тази сутрин небето беше оловно сиво — lead grey, както би казал Велизар.
Какво ли е направил онзи мъж по къщата? Не беше звънял, но въпреки това, за първи път от месец, Кристина имаше добри предчувствия.
«По темата тази сутрин поканихме майката на Рая, пострадалото в катастрофа преди година момиче, което все още е в кома. Дъщеря ви е в специализирана клиника в Израел, нали така, госпожо Бонева? Какво е състоянието ѝ в момента?»
«За нея се грижат добри специалисти. Важното е да се поддържа физическата активност на организма, но още по-важно е да се контактува с нея, да ѝ се говори. Защото тя разбира всичко, което се случва, и усеща нашата любов и подкрепа.»
«А ти защо не си при детето си, след като това е важното?» — помисли си Кристина, преди съскането на парата от кафемашината да заглуши звука от телевизора. Любимата ѝ бамбукова чаша се напълни с разпенено мляко и тя побърза да отпие. В студиото тъкмо говореха за момчето, пострадало при същия инцидент — очаквала го нова серия операции на краката, но състоянието му било добро.
«Вижте, аз приех да гостувам в предаването ви, защото обществото, като жив социален организъм, е длъжно да се изправи срещу собствените си ракови образувания. Не става дума за «нарушители» и «безобразия», нека наричаме нещата с истинските им имена. Съжалявам за силните думи, но не може малограмотни и безотговорни индивиди да избиват децата ни, родителите ни, нас самите. Това е причината да създадем фондация «Да спрем убийците на пътя!»…
«Организация с идеална цел?» — в гласа на водещата прозвуча зле прикрито недоверие.
«Мислите ли, че има по-идеална цел от тази да спасим децата си? Всъщност ние се борим с далеч по-широката гама от причини за пътнотранспортните произшествия — като се започне от корупцията при издаване на книжки, та до занижения, често напълно формален и дори фалшив контрол на транспортните средства. Както и с безумната толерантност към нарушителите. Считате ли за нормално доказани рецидивисти да се движат по пътищата и да се изживяват като недосегаеми?»
«Говорите за младия мъж, който връхлетя върху дъщеря ви ли, госпожо Бонева?»
«Адвокат Бонева! Да, визирам примата с отнета за алкохол книжка, каращ пиян с бясна скорост мощния си джип, ударил отзад автомобил с две невинни деца, вследствие на което едното ще остане инвалид за цял живот, а другото е в будна кома от година! Говоря за този така ценен за обществото индивид, който е под закрилата на местната полиция и, в пълен разрез с отредената му мярка за неотклонение «домашен арест», продължава да фучи по пътищата на родината. Може би иска да я опознае, за да я обикне? Всъщност от известно време никой не го е виждал, но полицията мълчи нарушени ли са изискванията на съда. Остава отворен въпросът дали не се е укрил от органите и дали не е избягал в чужбина? Считате ли, че отговорих изчерпателно на последния ви въпрос?»
«Поредната телевизионна алабалистика» — Кристина изключи телевизора.
Още от завоя се виждаше, че кипи усилен труд. Двама души пъплеха по покрива, а няколко други се занимаваха с дъсчената обшивка. Кристина паркира на улицата, скочи от джипа и поздрави. Мъжете я погледнаха за миг и продължиха работата си. Гол до кръста, Радо се изправи, махна ѝ приветливо и тръгна към дървената стълба. Кристина се изненада от очертаните му гръдни мускули, широк гръб и талия без следи от паласки. Нетърпелива да види какво са направили, тя влезе в къщата. Стените на едната баня бяха почти готови, но някой си бе позволил волности.
— Харесва ли ти? — гласът на Радо я стресна. — Още не е фугирано.
— Струва ми се, че си ме разбрал грешно. За цветовете. Не бях ли ясна?
— Затова не бързах да го довърша — не знаех дали ще ти допадне идеята.
— Точно така, не ми допада смесването на двата цвята плочки — Кристина се постара да прозвучи категорично, но не нервно.