Алхимикът от Сенките
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките». Краткое содержание книги:
Стана, поклати глава и се обърна към прозореца.
— По този въпрос… — обади се Савелда след малко. — Нашите господари са обезпокоени. Първата ложа продължава да поддържа вашия план, но сблъсъкът с шатленките по пътя ви е крайно неприятен.
— Загрижеността на нашите господари за мен ме трогва…
Но едноокият не долови иронията.
— Какво може да знаят? — запита той.
— Нищо. Тези мръсници не знаят нищо.
— Обаче…
Алхимика се обърна рязко и впери поглед в Савелда.
— Те винаги са вървели по петите ми — заяви той. — Може ли да се надяваме, че ще се откажат от упорството си точно в навечерието на онова, което сме планирали? Опитаха се да се разправят с мен, както са го правили в далечното минало, както ще продължат и в бъдеще. Това е всичко.
— Добре. Но да бъдем двойно по-предпазливи, съгласен ли сте?
— Аз съм предпазлив, но и решителен. Сторете всичко, което е по силите ви, за да убедите господата от Първата ложа, и им припомнете, че е въпрос на дни съдбата на Франция да поеме по съвсем друг път.
Остров Света Богородица — който ще бъде наречен Свети Луи век по-късно — дълго беше останал див. Нямаше мост, по който да се стигне до него нито от кейовете на Сена, нито от съседния остров Сите. Посещаваха го само рибари и — в хубави дни — любовни двойки, чиито лодки плахо се плъзгаха между високите тръстики и наведените клони на върбите. Понякога край бреговете му се извършваха и убийства.
Първите драки се настаниха по време на властването на Анри IV. По стръмния бряг те измайсториха разпръснати тук и там колиби, които постепенно се превърнаха в селце. Кралят им разреши въпреки съпротивата на неговите министри. Той разбираше, че драките поставят пред западните общества проблем, който нямаше да се разреши от само себе си. Знаеше, че вече е невъзможно пред тях да бъдат затваряни вратите на столицата, както и границите на кралството. Също така му беше известно, че драките и хората са осъдени да живеят заедно, откакто първите се бяха освободили от хилядолетната власт на драконите. Но Анри IV осъзнаваше и опасността, която представляваха тези създания заради свирепата им и жестока природа. Той им разреши да се настанят на този блатист остров, да живеят заедно и хората да ги търпят, доколкото е възможно. На протестите на монасите от Света Богородица кралят отговори, като купи техния остров, за да може да прави с него каквото пожелае.
Под опеката на Анри IV селото на драките просперира. Превърна се в квартал от дървени сгради, чиито влажни улички, мрачни сокаци, разкривени къщурки и колибки на колове покриваха целия остров през 1633 г. По това време, от доста отдавна, остров Света Богородица за парижаните се беше превърнал в остров Света Богородица с Люспите. Колкото до квартала, наричаха го Люспестия, със смесица от неприязън и страх. Властта на краля беше неоспорима, но Люспестият квартал не зависеше от градската управа на Париж. Беше отделно градче в центъра на столицата, освободено от данъци и без охрана. През деня хората бяха малко или повече в безопасност, но се подразбираше, че всеки отива на острова на свой риск. Затова пък през нощта…
От мръкване до зори Люспестият квартал показваше истинското си лице, което ще рече, че беше магичен и смъртоносен. Превръщаше се в театър на живот, захранван от примитивна енергия, която стопляше слепоочията и дразнеше коремите. Щом паднеше нощ, запалваха огньове; клади лумваха по ъглите на улиците; факли осветяваха вратите на кръчмите. По криволичещите улички драките се блъскаха едни други на всяка крачка, толкова много бяха те. Въздухът се изпълваше с остри миризми. Далечни мелодии се срещаха и се смесваха. Избухваха схватки, внезапни, жестоки, винаги кървави. Бойни песни се носеха от задимените мазета. Биеха племенни барабани, понякога обезпокоителният им грохот преминаваше през Сена и смущаваше съня на парижани. Тук дори сънищата на хората не бяха добре приети.
Човекът по тези места беше чужденец, натрапник, враг.
Плячка.
Ами мелезът?
Падаше мрак, когато Сен Люк пресече малкия ръкав на Сена по един от трите дървени моста, които свързваха остров Света Богородица с Люспите със столицата. Четири сиви драки убиваха времето си край буен огън. Те видяха, че към тях се носи този самотен силует, и решиха, че провидението благосклонно им изпраща средство за развлечение. Един от тях, като посъветва останалите да не изпускат нищо от зрелището, тръгна срещу Сен Люк и застана демонстративно на пътя му, присвил заканително устни.
Мелезът не забави ход и не отстъпи нито крачка.