Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
След смъртта на съпруга ѝ и бягството ѝ на Светлия остров Рена Таргариен се задействала бързо да опази дъщерите си. Ако принц Егон наистина бил крал, по закон най-голямата му дъщеря, Ерея, ставала негова наследничка и можела следователно да претендира, че е законната кралица на Седемте кралства… но Ерея и сестра ѝ Рела били едва на годинка и Рена знаела, че да огласи такива претенции било равносилно да ги осъди на смърт. Наместо това тя боядисала косите им, променила имената им и ги пратила далече от себе си, като ги доверила на определени силни съюзници, които щели да се погрижат децата да бъдат осиновени в добри домове и от достойни хора, които нямало да имат никаква представа за истинската им самоличност. Дори майка им не трябвало да знае къде отиват момичетата, настояла принцесата; това, което не знаела, не можела да разкрие, дори и под изтезание.
Такова бягство не било възможно за самата Рена Таргариен. Макар да можела да смени името си, да боядиса косата си и да се предреши в дрипите на кръчмарска слугиня или в халата на септа, нямало как да се скрие драконът ѝ. Сънеплам била тъничка светлосиня драконка със сребристи петна, която вече била снесла две яйца за мътене, а Рена я яздела още от дванайсетгодишна.
Драконите не били лесни за криене. Така че двете с принцесата отишли колкото може по-далече от Мегор, на Светлия остров, където Марк Фарман ѝ предложил гостоприемството на Светлия замък, с неговите бели кули, издигащи се високо над Морето на залеза. И там отдъхвала в четене, молитва и чудене колко още ѝ е дадено преди чичо ѝ да я повика. Рена изобщо не се съмнявала, че щял да го стори, казала тя след това; въпросът било кога, а не дали.
Повикването дошло по-скоро, отколкото щяло да ѝ хареса, макар и не толкова скоро, колкото може да се е опасявала. За непокорство не можело и дума да става. Това само щяло да доведе краля на Светлия остров с Балерион. Рена се била привързала към лорд Фарман и още повече към втория му син, Андроу. Нямало да се отплати за добрината им с огън и кръв. Яхнала Сънеплам и отлетяла до Червената цитадела, където научила, че трябвало да се омъжи за чичо си, убиеца на съпруга ѝ. А там също така Рена се срещнала с другарките си невести, защото това щяло да бъде троен брак.
Лейди Джейни от дома Уестърлинг била женена за Алин Тарбек, който умрял с принц Егон в Битката под Окото на боговете. Няколко месеца по-късно тя дала на покойния си съпруг посмъртно син. Висока и стройна, с дълга кафява коса, лейди Джейни била ухажвана от един по-млад син на лорда на Скалата на Кастърли, когато Мегор я повикал, но това не означавало нищо за краля.
По-смущаващ бил случаят с лейди Елинор от дома Костейн, съпругата на сир Тео Болинг, оземлен рицар, който се сражавал за краля в последната му кампания срещу Бедните братя. Макар и само на деветнайсет, лейди Елинор вече била дала на Болинг трима сина, когато погледът на краля се спрял на нея. Най-малкото момче все още било на гърдата ѝ, когато сир Тео бил арестуван от Кралската гвардия и обвинен в заговорничество с кралица Алиса да убие краля и да постави момчето Джеерис на Железния трон. Макар Болинг да настоявал, че е невинен, го намерили за виновен и го обезглавили същия ден. Крал Мегор дал на вдовицата седем дни за траур, в почит към боговете, след което я повикал, за да ѝ каже, че ще се оженят.
В градчето Каменна септа септон Месечина осъдил брачните планове на крал Мегор и стотици граждани го аплодирали бурно, но малцина други посмели да вдигнат глас против Негова милост. Върховният септон се качил на кораб в Староград и отплавал за Кралски чертог, за да извърши сватбените ритуали. В един топъл пролетен ден през 47 г. След Завоеванието Мегор Таргариен взел три съпруги във вътрешния двор на Червената цитадела. Макар всяка от новите му кралици да била облечена и загърната в цветовете на бащиния си дом, хората на Кралски чертог ги нарекли Черните невести, защото и трите били вдовици.
Присъствието на сина на лейди Джейни и трите момчета на лейди Елинор на бракосъчетанието гарантирало, че те щели да изиграят ролите си в церемонията, но мнозина очаквали някаква проява на непокорство от страна на принцеса Рена. Но тези надежди бързо повехнали, когато се появила кралица Тиана, придружена от две млади момичета със сребриста коса и лилави очи, облечени в червеното и черното на дома Таргариен.
— Глупаво беше да мислиш, че можеш да ги скриеш от мен — казала Тиана на принцесата.
Рена свела глава и изрекла клетвите си с глас, студен като лед.
Много чудати и противоречиви истории са разказани за последвалата нощ, а след отминаването на толкова много години е трудно да се отдели истината от легендите. Дали трите Черни невести са споделили едно ложе, както твърдят някои? Едва ли. Дали Негова милост е посетил и трите жени през нощта и е консумирал и трите съюза? Може би. Дали принцеса Рена се е опитала да убие краля с кама, скрита под възглавниците ѝ, както твърдяла по-късно? Дали Елинор Костейн е надраскала гърба на краля на кървави ивици, докато са се сношавали? Дали Джейни Уестърлинг е изпила отварата за плодовитост, която кралица Тиана уж ѝ донесла, или я е хвърлила в лицето на по-старата жена? Дали такава отвара изобщо е била приготвена или предложена? Първото описание на това се е появило чак при царуването на крал Джеерис, двайсет години след като и двете жени били мъртви.