Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Трима септони, пътуващи с Негова милост, обявили Джейни Пъпчивата за вещица и Мегор заповядал да я изгорят жива в едно поле до Лъкатушна вода. Когато дошъл денят, определен за екзекуцията ѝ, триста нейни привърженици, всичките Бедни братя и селяци, изригнали от леса да я спасят. Кралят обаче очаквал това и хората му били готови за нападението. Спасителите били обкръжени и избити. Между последните загинали бил водачът им, който се оказал сир Хорис Хълма, копелето странстващ рицар, спасил се от касапницата при Голяма вилка три години по-рано. Този път нямал толкова късмет.
Другаде из владението обаче вълната на времето започнала да се обръща отново срещу краля. Простолюдието, както и лордовете, го ненавиждали заради многото му жестокости и мнозина започнали да дават помощ и утеха на враговете му. Септон Месечина, Върховният септон, издигнат от Бедните братя противно на мъжа в Староград, когото те наричали Върховния блюдолизец, бродел из речните земи и Предела където намерел за добре и привличал огромни тълпи всеки път, щом излезел от горите, за да проповядва против краля. Хълмистата земя на север от Златния зъб била фактически управлявана от Червеното псе, сир Джофри Догет, самопровъзгласил се за Велик капитан на Синовете на Воина. Нито Скалата на Кастърли, нито Речен пад, изглежда, не били склонни да тръгнат срещу него. Денис Хромия и Силас Дрипавия останали на свобода и където и да бродели, простолюдието им помагало да останат невредими. Рицари и войници, пращани да им наложат правосъдие, често изчезвали.
През 46 г. СЗ крал Мегор се върнал в Червената цитадела с две хиляди черепа, плодовете на едногодишна кампания. Това били главите на Бедни братя и Синове на Воина, обявил той, когато ги изсипал пред Железния трон… но широко било разпространено убеждението, че много от тези ужасни трофеи били на прости земеделци, селски ратаи и свинари, невинни откъм всякакво престъпление освен вярата.
Идването на следващата година заварило Мегор все още без син, нито дори копеле, което да може да бъде узаконено. Нито пък изглеждало вероятно кралица Тиана да му роди наследника, който желаел. Макар тя да продължила да служи на Негова милост като господарка на шепнещите, кралят вече не търсел ложето ѝ.
Крайно време било да вземе нова съпруга, съгласни били съветниците на Мегор… но имало разногласия коя да е тази съпруга. Великият майстер Бенифер предлагал брак с гордата и очарователна лейди на Звездопад Кларис Дейн, с надеждата да се откъснат нейните земи и дом от Дорн. Алтон Бътъруел, старши на кралската хазна, предлагал овдовялата си сестра, здрава жена със седем деца. Макар по общо признание да не била красавица, настоявал той, нейната плодовитост била несъмнена. Ръката на Краля, лорд Селтигар, имал две млади девствени дъщери, на тринайсет и на дванайсет години съответно. Подканял краля да си избере една от тях или да се ожени и за двете, ако така предпочете. Лорд Веларион от Дрифтмарк посъветвал Мегор да повика племенничката си Рена, вдовицата на Егон Некоронования. Като я вземел за съпруга, Мегор можел да обедини претенциите им, да предотврати всякакви нови бунтове, които можело да се съберат около нея, и да се сдобие със заложник срещу всякакви заговори, които майка ѝ, кралица Алиса, можела да подбуди.
Крал Мегор изслушал всекиго поред. Макар в крайна сметка да отхвърлил повечето жени, които му се предлагали, някои от основанията и аргументите им пуснали корен в него. Щял да има жена с доказана плодовитост, решил той, но не и дебелата и грозновата сестра на Бътъруел. Щял да вземе повече от една жена, както го подтиквал лорд Селтигар. Две жени щели да удвоят шанса му да се сдобие със син; три жени щели да го утроят. И една от тези жени определено щяла да бъде племенничката му; имало мъдрост в съвета на лорд Веларион. Кралица Алиса и двете ѝ най-малки деца оставали скрити (смятало се, че били избягали отвъд Тясното море, в Тирош или навярно Волантис), но все още представлявали заплаха за короната на Мегор и всеки син, на който можел да стане баща. Взимането на дъщерята на Енис за жена щяло да отслаби всякакви претенции, изтъквани от по-младите ѝ брат и сестра.