Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Мъглите на Авалон (Том 1)
Мъглите на Авалон (Том 1) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъглите на Авалон (Том 1)

Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:

… това е трагичната история за възхода и падението на Камелот. Епосът за крал Артур и верните му рицари този път е видян през очите на жените от легендата: пламенната и жизнена Игрейн, чиято съдба е да роди спасителя на Британия — Артур; плахата, дълбоко религиозна Гуенхвифар, кралицата на Артур; величествената Вивиан, върховна жрица на Авалон и Повелителка на Езерото; и най-вече Моргана — пророчица и Пазителка на тайното познание, обречена да донесе гибел на всички…
1 ... 422 423 424 425 426 427 428 429 430 ... 544
Перейти на страницу:

Е, времето не бе подминало поне Уриенс. Той все още ходеше изправен, държеше се, но вече имаше вид на старец. Косата му беше съвършено побеляла и Гуенхвифар го чу да разказва на Артур, че наскоро е оздравял от тежка белодробна треска. Тази пролет бе погребал и най-големия си син, разкъсан от дива свиня по време на лов.

Артур каза:

— Значи един ден ти ще бъдеш крал на Северен Уелс, сър Аколон. Така да бъде — Бог дава, Бог взема, тъй е речено в Светото писание.

Уриенс се наведе да целуне ръката на Гуенхвифар, но вместо това тя стана и целуна стария човек по бузата. Той бе облечен малко прекалено младежки — целият в зелено, с красива наметка на кафяви и зелени квадрати.

— Нашата кралица става все по-млада — усмихна се добросърдечно Уриенс. — Човек би казал, че си била в царството на феите, лейди.

— Може би тогава трябва да си рисувам бръчки по лицето, та да не ме заподозрат нашите епископи, че съм научила тайни, забранени за една християнка? Наистина, не е хубаво да се шегувам така в навечерието на свят празник. Е, Моргана — този път й се удаде да приветства сестрата на Артур с шеговит тон — ти пак изглеждаш по-млада от мен, а пък знам, че си по-възрастна. Кажи ми, каква е тайната ти?

— Няма нито тайна, нито магия — проговори Моргана с богатия си, плътен глас. — Работата е там, че почти няма какво да занимава мислите ми в онази далечна страна на края на света. Наистина ми се струва, че времето там тече по-бавно, и може би затова не старея толкова бързо.

Сега, когато погледна Моргана отблизо, Гуенхвифар действително забеляза, че времето не я е пощадило напълно; кожата й беше все още гладка, но около очите вече имаше ситна мрежа от бръчици, а и клепачите й бяха по-отпуснати. Ръката, която подаде на Гуенхвифар, бе прекалено слаба, даже кокалеста, и пръстените се въртяха на пръстите й. „Но Моргана е поне пет години по-възрастна от мен“, помисли Гуенхвифар. Изведнъж й се стори, че двете не са вече зрели жени, а онези две съвсем млади момичета, които се бяха срещнали за първи път на Авалон.

Ланселет отиде първо да поздрави Моргана. Гуенхвифар се стъписа от силата, с която я прониза ревността. Не бе мислила, че вече е способна на толкова силно чувство… „Сега Илейн е мъртва… А съпругът на Моргана е толкова грохнал, че надали ще дочака и Коледа…“ Чу как Ланселет направи смеешком някакъв комплимент на Моргана, чу и тихия, сладък смях, с който му отвърна Моргана.

„Но не — не, тя не гледа вече Ланселет с очите на влюбена жена — виж ти погледът й все следи принц Аколон… Да, той наистина е хубав мъж… а пък съпругът й е два пъти по-възрастен от нея…“ — каза си Гуенхвифар и дори изпита справедливото възмущение на добродетелна съпруга.

— Време е да седнем на трапезата — прекъсна тя мислите си и кимна на Кай.

— В полунощ Галахад трябва да започне бдението си над рицарските доспехи и може би ще предпочете да си почине преди това, та да не му се доспи после…

— Няма да ми се доспи, лейди — отвърна младият мъж и сърцето на Гуенхвифар отново се сви. Как би се радвала, ако този русокос млад човек бе наистина неин син! Галахад бе вече израснал, широкоплещест и доста по-висок от Ланселет. Лицето му сияеше от чистота и някакво спокойно щастие. — За мен тук всичко е ново и интересно. Камелот е толкова красив град, направо като от приказките! Пък и пътувах насам редом с баща си — докато бе жива, майка ми говореше за него като за крал или светец, не като за обикновен смъртен.

1 ... 422 423 424 425 426 427 428 429 430 ... 544
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)