Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Ние бихме могли да сравним тези вярвания на древните гали и италийци за чудните лечебни свойства на имела със сходните вярвания на съвременните айни в Япония. Съобщава се, че те „като много народи от северен произход, особено се прекланят пред имела. Те гледат на него като на лекарство, което лекува почти всяка болест, като в едни случаи се взема с храната, а в други отделно — като отвара. Предпочитат се листата пред плодовете, тъй като последните са прекалено лепкави, за да се употребяват без особена нужда. Но много хора предполагат, че растението е способно да накара градините да раждат много. Когато се използува за такива цели, нарязват листата на ситно и след като се молят над тях, ги засаждат с просо и други семена, а някаква част изяждат с храната си. Знае се също, че и безплодните жени ядат имел, за да могат да раждат. Предполага се, че най-полезен е имелът, който расте на върба. Това е така, защото на върбата гледат като на особено свято дърво.“
Следователно айните са на едно мнение с друидите и смятат, че имелът лекува почти всякаква болест, а също така са единодушни и с древните италийци, че той помага на жените да раждат. Представата на друидите, че имелът е „лек за всичко“, т.е. панацея, може да се сравни и с представата, която има племето вало от Сенегамбия. Тези хора много обожават един вид имел, който наричат тоб; когато тръгват на война, те носят със себе си листа от него, да ги предпазва от рани, сякаш листата са истински талисмани (грис-грис).
Френският автор, който съобщава за обичая, добавя: „Не е ли много странно, че в тази част на Африка имелът играе същата роля, както в суеверията на галите? Този общ за двете страни предразсъдък би могъл да има един и същ произход; черни и бели несъмнено са сметнали, всеки сам за себе си, че има нещо свръхестествено в едно растение, което никне и цъфти, без да има корени в земята. Нищо чудно, ако те вярват, че то е паднало от небето и е дар божи.“
Предположението за произхода на суеверието се потвърждава в голяма степен от вярата на другите, че каквото порасне на дъб е изпратено от небето и е знак, че сам бог е избрал дървото, за което съобщава Плиний. Вярването обяснява защо режели имела не с обикновен нож, а със златен сърп и защо когато го срязвали, не го оставяли да докосва земята; вероятно мислели, че това би осквернило небесното растение и чудотворните му качества ще се загубят, щом докосне земята. Можем да сравним обреда, с който друидите срязвали имела, със съответния, предписван в Камбоджа за подобни случаи. Казва се, че ако видиш орхидея да расте като паразит на тамариндово дърво, трябва да се облечеш в бяло, да вземеш ново гърне, да се покачиш на дървото по пладне, да отчупиш растението, да го сложиш в гърне и да пуснеш съда да падне на земята. След това приготвяш в гърнето отвара, от която ставаш неуязвим. Следователно както в Африка смятат, че листата на едно паразитно растение могат да направят онзи, който ги носи по себе си, неуязвим, така в Камбоджа вярват, че отварата от друго паразитно растение има същия ефект върху онези, които я употребят, било като се измият с нея, или като я пият. Можем да допуснем, че и на двете места представата за неуязвимост произтича от положението на растението — при относително сигурно място над земята то сякаш обещава на своя ощастливен притежател подобна сигурност по отношение на някои от злините, които обкръжават човешкия живот на земята. Вече се натъкнахме на примери, доказващи каква стойност отдава първобитното мислене на такова изгодно положение.
Независимо какъв е произходът на тези вярвания и обичаи, свързани с имела, едно е сигурно — някои от тях имат своята аналогия във фолклора на съвременните европейски селяни. В различни части на Европа например съществува правилото, че имелът не може да се реже по обикновен начин, а трябва да се събаря с камъни от дървото, на което расте. В швейцарския кантон Аргау например „селяните смятат всички паразитни растения в известен смисъл за свещени, но това най-вече се отнася до прораснал на дъб имел. Те му предписват голяма сила, но се въздържат да го режат по обикновения начин. Когато слънцето е в съзвездието Стрелец и луната намалява, на първия, третия или четвъртия ден преди новата луна, човек трябва да свали имел със стрела от дъба и да го хване с лявата ръка при падането му. Такъв имел е лек за всякакви детски заболявания.“ Швейцарските селяни, също както и старите друиди, приписват на прорасналия на дъб имел специални свойства; и според тях той не бива да се реже по обикновен начин: трябва да се хване като пада на земята; и се слави като панацея за всички болести — поне що се отнася до детските. И сред шведите съществува суеверие, че за да може имелът да запази своите особени свойства, той трябва да бъде свален с изстрел или съборен с камъни от дървото. По същия начин „чак до първата половина на XIX век хората в Уелс вярваха, че за да може имелът да има някаква сила, той трябва да бъде свален с изстрел или с камък от дървото, на което расте“.