Златната клонка

Според обичая в Еньовденските огньове, които някога се палели на „Плас дьо Грев“ в Париж, изгаряли кошница, буре или чувал, пълен с живи котки, който окачвали на висока мачта насред кладата; случвало се да изгарят и лисица. Убедени, че носят късмет, хората събирали въглените и пепелта от огъня и ги отнасяли по домовете си. Френските крале често присъствували на тези зрелища и дори палели кладата със собствените си ръце. През 1648 г., увенчан с венец от рози и с букет рози в ръка, Луи XIV запалил огъня, танцувал край него и участвувал в банкета, даден след това в кметството. Но това бил последният случай, в който монарх е ръководил празнуването на летния огън в Париж. В Мец палели много тържествено летни огньове на морския бряг; в тях изгаряли дузина котки, затворени в плетени от ракита кошници, и хората много се забавлявали. По същия начин изгаряли котки и на летния огън в Гап, във Високите Алпи. В Русия понякога в летния огън изгаряли бял петел; в Майсен или Тюрингия в огъня хвърляли конска глава. Случва се да изгарят животни и в пролетните огньове. Във Вогезите на последния ден от карнавала изгарят котки, а в Елзас ги хвърлят във великденския огън. В департамента Ардени хвърлят котки в запалените на първата постна неделя огньове; понякога с изтънчена жестокост ги окачвали на края на върлина и живи ги изпичали. „Котката, която представлявала дявола, никога не страдала достатъчно.“ Докато котките обгаряли в пламъците, овчарите подкарвали своите стада и ги принуждавали да прескачат над пламъците и смятали това за сигурно лекарство против болести и магия. Вече видяхме, че на Великденските огньове понякога изгаряли и катерици.

Следователно в народните празници на съвременна Европа сякаш откриваме следи от жертвените обреди на келтите от Древна Галия. Естествено е най-ясно те да личат в обичаите да се изгарят изплетени от ракита гиганти и затворени в кошници животни. А тези обичаи са разпространени най-вече във Франция или по-скоро в по-обширната територия, включена в границите на Древна Галия. Ще забележите, че те обикновено се спазват на или около Еньовден. От това можем да заключим, че първоначалните ритуали, чиито изродени приемници са те, са били в деня на лятното слънцестоене. Това заключение съвпада със заключението, на което навежда общият преглед на европейските народни обичаи — летният празник по всяка вероятност е бил най-широко разпространеният и най-тържественият от всички празници, които древните арийци са чествували в Европа. В същото време трябва да имаме предвид, че като че ли у британските келти най-важните празници на огъня през годината са били Белтейн (Първи май) и Хелоуин (последният ден от октомври); това събужда съмнението, дали и келтите в Галия не са празнували своите главни обреди на огъня, включително жертвоприношенията, с изгаряне на хора и животни, в началото на май или в началото на ноември, а не по Еньовден.