Перлата на феникса
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Фентъзи Фактор
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Перлата на феникса». Краткое содержание книги:
Четиримата провеждаха тренировките в покрайнините на селото, за да не правят впечатление на местните и оттам имаха изглед към един много висок хълм.
Сега Клаус видя, че там е застанал човек — или поне нещо, подобно на човек, не можеше да се каже със сигурност, тъй като вече се смрачаваше, а и бе доста далече. Виждаше се обаче, че фигурата на странника е висока и наметната с дълго черно наметало, а от главата му излизаха подобни на рога израстъци.
Внезапно джуджето усети как го полазва хлад и от устата му се изтръгна вик:
— Хей!
Алекс и Роло спряха битката си, а Лиянна подскочи стресната.
— Какво? — попита морякът.
— Там — джуджето посочи с пръст, но когато останалите обърнаха очи в указаната посока, на върха на хълма нямаше никого.
— Имаше някой — прошепна Клаус, — кълна се.
— Сигурна съм — кимна меко Лиянна, — може би е горския преследвач?
— Убеден съм — поклати глава джуджето — защото някак си го усещах по същия начин. Но… не му е чиста работата.
— Важното е, че сега го няма — сви рамене Роло и внезапно вдигна свалената си сабя, спирайки я под носа на Алекс — а ти губиш, — ухили се морякът.
— Ъъ, не е честно — възрази Алекс, — аз бях спрял битката.
— Фатална грешка — изцъка с език Роло, — но вече става късно. Време е да се прибираме.
И наистина бе прав, беше се смрачило съвсем.
Когато се прибраха в хана, лорд Дакавар отново се изкачи на хълма, а червените му очи проблеснаха злобно в хладната нощ.
Срещата с Оракула
В следващите дни мрачният силует на лорд Дакавар, не се появи и Алекс и приятелите му забравиха за инцидента. Накрая настъпи и моментът, в който Алекс трябваше да се яви пред Оракула. Тръгнаха по-рано, тъй като през нощта бе валял сняг и ходенето бе по-трудно. Града на Пророците обаче бе наблизо и четиримата не бяха особено изморени, когато пристигнаха пред високия Храм.
— Само един може да влезе — високомерно каза старият жрец.
— Естествено! — изсумтя Алекс. — Те само ме придружават. Да не би и затова да се плаща?
Жрецът не обърна внимание на заяждането на младежа, а просто отвори металната врата. Момчето погледна за последно приятелите си и целуна Лиянна, която му прошепна:
— Не се притеснявай. Всичко ще е наред.
— По-бързо! Да не искаш Оракула да се простуди!? — обади се нервно жрецът.
Алекс с неудоволствие се отдалечи от елфата и се шмугна в огромния храм.
Вътре бе тъмно и спокойно, пълно с горящи свещи. Оказа се, че подът е най-обикновен пясък, въпреки пищния вид на сградата отвън. В центъра на просторната зала имаше огромна дупка, от която излизаше дим. Край дупката се бе сгърбила стара, съсухрена жена облечена в черна роба, която жадно вдишваше от пушека.
— Ти не си оттук, момче — бавно прошепна старицата и Алекс разбра, че тя няма предвид града.
— Не — кимна той. — Идвам за…
— Знам за какво идваш — прекъсна го жената, — макар да е трудна и неясна за разчитане съдбата ти. Обвит в мъглата от лъжи си ти. Измяна отвисоко дебне те.
Алекс изтръпна. Измяна? Кой щеше да му измени?
— Търся Перлата на Феникса — накрая каза той. Гласът му отекна в Храма.
— Перлата на Феникса — кимна старицата. — Талисман древен, тя е. Могъща сила крие, но в грешни ръце гибел ще донесе.
— Знам — кимна Алекс. — Аз няма да позволя това да се случи.
Старицата се засмя.
— О, каква увереност. Присъща за младите тя е. Чуй, момко хубав, онуй що търсиш, е близо край морето, в град на раците що кръстен е, а хората от риба прехраната си вадят! Чуй това, но побързай, други също алчно дебнат за талисмана, а от теб те по-стари са, могъщи и лукави.
Алекс зяпна.
— Кой? Прокълнатия ли я търси?
— И старата Сянка, дето дебне и плете козни като паяк, тя също, нейния палач и той, но и още един, що някога е бил джудже.
Алекс тръсна неразбиращо русата си коса. Нищо от това, което старата жена му казваше нямаше никакъв смисъл.
— Чуй последно нещо, момко хубав златен, а след това тръгвай, тръгвай и побързай. Перлата скъпоценна взора ти ще види, но Ралмия не ще напуснеш нивга ти.
Алекс замръзна. Нямаше да напусне Ралмия никога… значи щеше да… да умре?!