Перлата на феникса

— Пратен съм от Санарос — каза младежът, гневно тръсвайки русата си коса, когато научи, че свободен час има чак след седмица — по спешна задача!

— Млади момко — отговори търпеливо жрецът, — ако ще и Прокълнатия да ви беше пратил със спешната мисия да му откриете митичната Перла на Феникса, пак нямаше да ви пусна.

Алекс преглътна гневния си отговор или по-скоро се насили да затвори устата си, след като усети как Лиянна предупредително го стисва за рамото. Момчето ядосано плати исканата сума и се отдалечи, едвам сдържайки яда си.

— Така е винаги, когато има бюрокрация — обясни Роло. — Все гледат да те бавят и да ти приберат парите.

Сега четиримата трябваше цяла седмица да бездействат.

Решиха, че няма смисъл да плащат безбожните цени в града и затова отседнаха в хана на близкото село, в който срещу 5 златици им предоставиха удобна широка стая за целия им престой, като в това включиха и храната.

През тези дни Роло и Алекс подновиха тренировките си по фехтовка. Откакто бяха се видели с Клаус, двамата не бяха имали възможност да се упражняват и Алекс бе позабравил някои от основните стойки и хватки, поради което в първата тренировка безпомощно махаше с меча си насам-натам, докато Роло обикаляше около него като оса и току го бодваше по бронята. Не след дълго обаче момчето си спомни наученото и по време на учебните им битки морякът можеше само да бяга — влезеше ли в близък бой чудодейните свойства на Меча на Дракона изхвърляха сабята от ръката му.

В това време Лиянна се наслаждаваше на новия си лък, който подобно на оръжието на Алекс, имаше магически свойства и стрелите му винаги поразяваха целите, независимо дали бяха празни кратунки или листа в близките дървета.

В един от последните дни преди да настъпи дългоочакваната аудиенция при Оракула, Алекс и Роло отново тренираха. Беше привечер и отделни снежинки прехвърчаха във въздуха. Лиянна и Клаус ги гледаха отстрани — Лиянна стоеше, стискайки палци за любимия си, докато джуджето ровеше в странния си инструмент оръжие, за който почти бяха забравили.

Роло бе решил на всяка цена да си върне изгубеното предимство от последните няколко двубоя и скачаше на върха на акробатическите си възможности, търсейки начин да измори Алекс и да го накара да направи грешка. Обаче, уверено в способностите на меча и доспехите си, момчето никак не бързаше и помахваше с острието само колкото да накара моряка да заотстъпва и да се изнерви.

Дуелът вървеше с доста променлив успех — нерядко Меча на Дракона профучаваше опасно до моряка и само мълниеносните му кълба напред или назад го спасяваха от обезоръжаване. От друга страна на няколко пъти Роло успяваше да докосне с острието си доспехите на Алекс, което винаги дразнеше младежа и го караше да напада не особено обмислено, правейки грешници, които пък бяха шансът на моряка.

Увлечени в битката помежду си, а Лиянна — в гледането й, тримата не забелязаха нещо, което Клаус улови случайно. Джуджето смазваше нещо по своето особено оръжие, когато погледът му се вдигна и видя нещо странно.