Лошата дъщеря

Вътре бе още по-тъмно, отколкото навън, тънката луна не можеше да проникне през фините завеси. Робин се поколеба дали да не светне лампата, но реши, че е твърде рисковано.

— И сега какво? – прошепна тя, докато чакаше очите й да привикнат с тъмнината. – Какво правиш тук? Какво си мислиш, че ще откриеш?

След няколко секунди предметите почнаха да придобиват форма: двойното легло в центъра на стаята, нощните шкафчета от двете му страни, малък гардероб с тоалетка до отсрещната i стена, люлеещият се стол пред прозореца.

Робин се доближи до леглото, коленичи и набързо прокара длани под него. Нищо, освен прах. Тя бързо заобиколи леглото и повтори действието си. Още прах. Избърса ръце в предницата на нощницата си и отвори горното чекмедже на близкото нощно шкафче. Пръстите й докоснаха някакви моливи и листи и накрая напипаха една голяма топка от нещо меко и гънещо се. Червеи, помисли си, пусна топката на пода и усети как тя отскочи към пръстите на краката й.

Не са червеи, идиотка такава – сопна се сама на себе си и се наведе да вдигне онова, което се оказа топка ластици. Браво, Нанси Дру[6]. – Тя прибра обратно ластиците и отвори долното чекмедже. Беше пълно с комикс-списания: „Арчи“, „Зеленият стършел“, „Супермен“.

В другото нощно шкафче имаше още от същите неща: комикси, листи, ластици, химикалки и моливи, откъснати парченца хартия с драскулки и нечетими драсканици. И още нещо. Нещо твърдо и обло. Снежен глобус, осъзна тя постепенно. Измъкна го от дъното на чекмеджето, обърна го наопаки и наблюдава как стотици изкуствени снежинки затанцуваха около миниатюрната пластмасова балерина в центъра.

Необичайно нещо за един тийнейджър. Зачуди се, дали Касиди не му го е дала. Или пък сам си го е присвоил от колекцията й, след като са се изнесли. Може и да е странно, но не е престъпно. Робии върна снежния глобус на мястото му и опита да затвори чекмеджето.

Но то не се затвори.

Помъчи се още няколко пъти, но то се затваряше само наполовина, после се заклещи.

— Затвори се, по дяволите. Тя го разтърси, но чекмеджето не помръдна. – Мамка му! Добре. Не се паникьосвай. – Пое си няколко пъти дълбоко дъх, после бръкна и напипа две топки смачкана хартия, заклещени между двете чекмеджета. Измъкна ги внимателно, сложи ги на бедрата си и ги приглади с длани.

И от двата листа в нея се взираше момичешко лице. Скиците бяха направени с молив. Макар и нахвърляни небрежно, без детайли, дори и в тъмното, нямаше съмнение, че момичето и на двете рисунки бе Касиди.

— Кой да знае, че криеш толкова изненади? – промърмори Робии, чудейки се дали Мелани бе наясно с таланта на Ландън, ала тутакси си даде сметка, че не може да я попита, без да се издаде, че е ровила тук. Ще има ли още изненади?

Тя внимателно сгъна рисунките на две и ги върна в чекмеджето, като изпусна дълбока въздишка на облекчение, когато то се затвори плътно този път.