Черният квадрат
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 9564-729-130-0
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният квадрат». Краткое содержание книги:
Тази вечер дежурен в Луховицкото районно отделение беше капитан Галкин. С него на смяна застъпи лейтенант Федосов, който щеше да обслужва телефоните, телетайпа и радиостанцията.
В 22:20 зазвъня един телефон. Федосов с привично движение вдигна слушалката. И по това как нервно започна да пише в дневника за произшествия, Галкин разбра, че се е случило нещо сериозно. Надникна над рамото му: в района е извършено нападение над оперативна група на МУР.
— Съобщи в Москва и изпрати хора на мястото! — нареди кратко той и се зае да върти шайбата на другия телефон. Трябваше незабавно да докладва на началника. Междувременно видя през прозореца как оперативните работници наскачаха в колата и тя с остър завой изчезна зад ъгъла.
Докато Федосов работеше на телетайпа, Галкин седна пред радиостанцията да уведоми съседите. След това даде поръчка за телефонен разговор с Москва, с Главното управление, и току подканяше телефонистките: по-живо, милички, по-живо…
Когато в дежурната част дотича началникът, полковник Журавльов, и заповяда да се вдигне по тревога цялото отделение, за извънредното произшествие се знаеше вече не само в двете управления на милицията — градското и областното, но и в Министерството на вътрешните работи, а патрулните коли на ДАИ бяха приведени в готовност номер едно и заемаха позиции по всички пътища, излизащи от района на Луховица. Инструкцията беше да се задържи червен фолксваген и мотоциклет „ИЖ“, но никой не знаеше отличителните им белези.
Един оперативник от току-що изпратената група в болницата крещеше по радиостанцията в колата:
— Местопроизшествието е при гара Фруктова! Шофьорът Гаибов е вече на операционната маса. Предстои тежка операция. Ранен е в главата. Старши лейтенант Нагорни е контузен. По следите на бандитите е подполковник Романова от МУР с групата си, предоставихме й наша кола…
Но това си беше чиста лъжа. Пардон, неточност. Групата на Романова час по час се спираше да пита местните жители дали не са виждали червена кола чуждестранна марка и се мотаеше в неизвестна посока. Вече почти никой не вярваше в успешното приключване на операцията.
Стигнаха до едно възвишение, където имаше великолепна бяла триетажна къща, заобиколена с висока двойна ограда с патрулни будки по ъглите. От едната страна имението граничеше с езеро.
— Ще влезем ли? — попита старшината на волана, като спря до входната алея, застлана с дребен чакъл.
— Да не откачаш бе, Кузмич?! Тук живее Георгадзе, секретарят на Президиума на Върховния съвет! Мислиш ли, че той ще вземе да укрива бандити? Само при намека за подобно нещо генералът ще ни одере кожите! Я обръщай към шосето!
От момента на нападението до подновяване на преследването бяха минали повече от петдесет минути, а и блокирането на района отне доста време. Така че в крайна сметка се получи прозорец, който органите не успяха да захлопнат. Това беше напълно достатъчно Казаков да закопае или откопае няколко пъти богатствата си и най-спокойно да изчезне. С големи пари и познанства не беше трудно да се укрие в Рязанска, Липецка, дори и в Ростовска област…
20.
— До утре.
— До утре.
Целувам Рита по бузата и дълго гледам след отдалечаващите се червени светлини. Ето те изчезват зад завоя на „Сивцев Вражек“. Бавно се качвам на третия етаж и стъпвайки на пръсти, минавам по коридора. На вратата ми е закачена бележка, написана с дореволюционния почерк на една от моите съквартирантки:
„Алекс! Търси Ви по телефона Вашата майка — четири пъти вчера и три пъти днес. Помоли да й се обадите, когато се приберете.
П. В. Коробицина.“
Новости в Датското кралство — притрябвал съм на майка ми. Поглеждам часовника си — днес вече е късно да й се обаждам.
21.
Казаков успя да откара на уговореното сигурно място всичко ценно и парите, като си остави известна част за разходи. Отпрати и своите помощници: единият потегли с фолксвагена към Липецк, а другият — мотоциклетистът — към близкото селце в гората, за да се укрие при лесничея, който му беше познат. Самият Казаков пък реши да бяга към Черно море, да замине за Новоросийск, където си имаше сигурен пристан на ниво първи секретар на градския комитет на партията. Набързо промени външността си: размени елегантния сив балтон за якето на единия от своите помощници и махна изкуствената брада. После отиде на гарата и си купи билет за влака Москва — Новоросийск, след което влезе в ресторанта и седна на една забутана маса.