Черният квадрат

Как е успял да сграбчи волана, да достигне с крак педала на газта и същевременно да сгуши глава зад приборното табло, Грязнов не можеше да си обясни. И по-късно, когато разказваше за това, все се чудеше откъде се е взело у него такова умение в тая екстремна ситуация.

— Шура, Шура — изкрещя той, — обстреляха ни!

Но радиостанцията мълчеше…

Изведнъж колата се поднесе, завъртя се няколко пъти около оста си и с угаснал двигател се спря на банкета, полегнала на една страна…

… Когато минаха през фаталното място, Романова не видя мотоциклетиста — той отдавна беше изчезнал. А и жигулата на Грязнов трудно можеше да се забележи в този проливен дъжд.

— Отбий надясно, Кузмич, онова там е нашият Слава! — подвика Шура.

Грязнов изтича насреща им и когато спряха и Романова спусна стъклото, яростно каза:

— Онова копеле мотоциклетистът рани Гаибов и Нагорни, а фолксвагенът избяга! Извикайте „Бърза помощ“ и ДАИ! По-скоро!

С всяка изминала секунда изчезваше надеждата да заловят „краля на хиподрума“. Още повече че първо трябваше да се справят с въоръжения мотоциклетист, който прикриваше бягството на Казаков и неговите помощници.

Пристигнаха една линейка и кола на „Пътна помощ“. Санитарите прибраха ранените оперативници и линейката веднага потегли към районната Луховицка болница. Проблемът с жигулата беше доста по-труден: двете десни гуми и радиаторът бяха надупчени от куршуми.

Грязнов трябваше да продължи с волгата на Романова, седна отзад при Красниковски и Потьохин. Потеглиха в мрачно мълчание.

Тъкмо отминаха гара Фруктова и стопанските сгради на совхоз „Грачево-Горки“, и се случи нова неприятност. В купето замириса на изгоряло масло.

— Ах, твойта мама мръсна! — избухна шофьорът. — Спукала се е тръбата на маслото!

Наложи се да спрат и да чакат помощ от местната милиция. Романова се извърна към своите подчинени на задната седалка и се опита да ги ободри:

— Ей, кво сте се оклюмали?

А когато погледна Грязнов, весело се разсмя: от косата по челото му се стичаше струйка вода и смешно капеше от връхчето на орловия нос — кап, кап, кап.

— Голям образ си, канарче! — възкликна тя и взе от ръцете му контешкото каскетче: на две места в кожата имаше дупки от куршуми. — И как така не са те закачили?

Слава се уплаши със закъснение и се хвана за тила. Шура се пресегна над облегалката и го придърпа към себе си.

— Е, поодраскало те е — тихо каза тя, като поразрови косата, после го целуна по щръкналия риж кичур на темето.